Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 112

Джеф прекъсна връзката.

— Е? — обърна се той към Дядо Коледа.

— Дразня ли те като те наричам „синко“? — попита възрастният мъж.

— Не. Но се дразня, когато той ме нарече така — спря и се усмихна неочаквано. — По дяволите, ядосва ме даже като ме нарича Джеферсън.

— Е, надявам се да си останал доволен от разговора си с него, защото ще ти струва скъпо.

— Пари?

— Всичко друго, но не и пари — отговори Дядо Коледа. — Обзалагам се, че вече се е свързал с Ернандес да го предупреди, че не спазваш правилата.

— Защо?

— Защото той и хората му са създали перфектната машина за убиване и изведнъж ти следваш своя собствена програма. Не знаят каква е тя, но ще предупредят човека, който те е наел. — Дядо Коледа се усмихна неочаквано. — А можеш да бъдеш сигурен, че той ще знае каква ти е програмата.

— Надявам се — каза Найтхоук. — Той е отговорен за всичко: за Трилейни, мен, Маркиза, Мелисанда, Малой, за всичко. Искам да го гледам в очите, когато го убивам.

— Охраната му е страшно добра — отбеляза Дядо Коледа. — Може да успееш да го зърнеш само за секунда.

— Това ще ми е достатъчно.

Двадесет и шеста глава

Продадоха кораба веднага щом стигнаха Вътрешната граница, след което поеха с нов кораб и с новите си самоличности право към Солио II.

— Знаеш ли — обади се Найтхоук, когато бяха на половин час път от Солио, — зная защо аз отивам там, но представа си нямам ти защо си тръгнал към Солио.

Дядо Коледа сви рамене.

— Защо не? На Солио има църкви, както на всяка друга планета.

— Освен това има и най-добрата охрана. Можем да ги заблудим за малко с всичките неща, които взехме от Лилавия облак, но най-накрая ще ни разкрият. Ако не преди да убия Ернандес, то след това. Така или иначе, всеки, който е бил забелязан с мен, ще се класира за едно от първите места в списъка на издирваните.

— Искаш ли да си тръгна? — попита Дядо Коледа.

— Не съм казал такова нещо — отвърна Найтхоук. — Попитах защо още не си си тръгнал?

Възрастният мъж се облегна на стола си, загледа се в тавана и въздъхна тежко.

— Мисля, че преди всичко от любопитство.

— Да видиш дали си бил прав, че Ернандес е наел Маркиза? — попита Найтхоук озадачен.

Дядо Коледа поклати глава.

— Не, за това съм сигурен. Ако не е точно така, тогава е нещо подобно. Тези типове обичат лъжите и хитростите, както ние с теб обичаме пържоли от червен бизон.

— Тогава какво ти е любопитно?

— Ти.

— Аз?

— Да — каза дядо Коледа. — Искам да видя наистина ли си толкова добър, колкото си мисля, че си.

— Това комплимент ли е?

— Зависи. Не мисля, че можеш да откраднеш момичето и да излетиш от планетата, но искам да видя докъде ще стигнеш в опита си.

— Пропусна това, че ще убивам Ернандес.

— Да, и това.

— Най-трудната част от задачата ще е да се добера до него — замисли се Найтхоук. — Щом го убия, всичко ще си дойде на мястото.

— Мислил ли си как ще стигнеш до него? — попита Дядо Коледа.

Найтхоук запали една малка, тънка пура.

— Не. Ще измисля някаква история, за да ме пуснат при него, предполагам.

— Едва ли си първият човек, който някога е искал да го убие — предположи Дядо Коледа. — Сигурно вече е чувал почти всички възможни истории — или той, или подчинените му.