Читать «Перфектен убиец» онлайн - страница 110

— Направен е от специална керамика, с различен молекулярен състав — обясни жената. — Повярвай ми: може да премине през всяко охранително устройство.

— В този вид ли? — попита Найтхоук саркастично.

— Разбира се, че не. — Тя бързо и ловко разглоби пистолета на четири. — Тази част, със спусъка, ще мине за катарама на колана — обясни тя и му демонстрира как се поставя. — Тези две части играят ролята на пластини за ботушите ти. Доста си поиграх с молекулярната структура на последното парче: само го докосни с клечка кибрит и то се разширява и губи физическата си цялост. Можеш да го използваш като връзка на шапката, колан или каквото си поискаш. После, когато си готов да сглобиш пистолета, само го докосни до някакъв студен метал и то веднага ще се върне в тази форма.

— Не виждам никакви патрони — огледа се Найтхоук.

Тя се усмихна.

— Точно в това му е чарът. Дори и да заподозрат какво е, дори и да го конфискуват, никога няма да намерят пълнителя и накрая ще трябва да ти го върнат и да те пуснат.

— Е, и къде е пълнителят?

— В джоба ти.

— Моят джоб? — смая се той.

— Стреля с монети — обясни тя. — Този е пригоден да стреля със златни долари Мария Тереза.

— По дяволите! — възкликна Найтхоук.

— Добра идея — усмихна се Дядо Коледа. — Но ще излезе скъпичко, ако стане война.

Тя игнорира шеговитата забележка на възрастния мъж и каза:

— Препоръчвам ти да потренираш с него, преди да го използваш. Не е балансиран като нормален пистолет. За повече от тридесет метра разстояние ще трябва да го нагласиш.

— Няма да съм толкова далеч.

— Добре. Това е всичко. — Тя ги изпрати до вратата. — Лицето ти ми е познато — обърна се към Найтхоук на вратата — и все пак съм сигурна, че не сме се срещали преди.

— Но не искате да ви казвам защо — каза той.

— Не, не искам.

— Ще ви уведомя, щом се справя успешно.

— По-добре не го прави — каза тя. — Само ще ми напомниш за всички мои клиенти, които не са се справили успешно.

— Откъде знаете, че са толкова много? — попита Найтхоук.

— Самоличността е преходно нещо — отвърна тя. — Тези, които успяват, се връщат за други самоличности.

Вратата се отвори.

— Хайде — каза жената, — пожелавам ти успех.

— Ами на мен? — усмихна се Дядо Коледа.

— На теб не ти трябва никакъв късмет, старче — каза тя. — Никога няма да бъдеш и наполовина като младия си приятел, но винаги оцеляваш. Зная, че ще те видя отново.

Двамата слязоха по стълбите и тръгнаха към кораба. Дядо Коледа се наслаждаваше на мисълта, че винаги оцелява, но Найтхоук беше прекалено погълнат от планове как ще отиде на Солио, за да се учуди защо него не го причислиха към хората, които оцеляват.

Двадесет и пета глава

Вече бяха на два часа път от Лилавия облак и пътуваха към Вътрешната граница, когато неговият адвокат на Делурос VIII най-накрая улови сигнала му.

— Говори Маркус Динисен от „Хъбс, Уилкинсън, Рейт и Химинес“, опитвам се да се свържа с Джеферсън Найтхоук.

Найтхоук не обърна внимание на сигнала.

— Моля, обадете се.

— Ще трябва да говориш с него рано или късно — каза Дядо Коледа.