Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 653

— Ако татко все още спи или ако се е събудил и не му трябвам, ще тръгна веднага — каза Флорънс. Тя се изправи мълчаливо, погледна ги, леко разтревожена, но с пълно доверие, и излезе от стаята.

Когато се върна, готова да ги придружи, тя ги завари да разговарят сериозно до прозореца. Флорънс се учуди каква беше тази тема, която ги беше направила толкова добри познати за толкова кратко време. Но не се учуди, когато при влизането й мъжът й прекъсна разговора и обърна към нея поглед, изпълнен с гордост и любов, защото винаги когато бяха заедно, погледът му изразяваше тези чувства.

— Ще оставя — каза братовчедът Финикс — визитната си картичка на мистър Домби, като искрено изразявам своята увереност, че той ще възстановява здравето и силите си с всеки изминал час. Надявам се, че моят приятел Домби ще ми направи услугата да ме смята за човек, който изпитва дяволски горещо възхищение към неговия характер всъщност, като английски търговец и дяволски почтен джентълмен. Моето имение в провинцията е в състояние, на ужасна разруха, но ако моят приятел Домби пожелае смяна на въздуха и се настани в него, той ще се увери, че това е едно изключително здравословно място… каквото и би трябвало да бъде, като се има пред вид колко невероятно скучно е там. Ако моят приятел Домби се оплаква от отпадналост и ми позволи да му препоръчам това, което често ми е помагало… а понякога аз съм се чувствувал доста неразположен, защото съм живял сравнително независимо в дните, когато мъжете живееха съвсем независимо… та бих казал, всъщност, да разбие в чаша шери един жълтък със захар и индийско орехче и да го пие сутрин с парче сухар. Джаксън, който имаше боксьорски салон на Бонд Стрийт — спортист от висока класа, чиято репутация без съмнение е известна на мистър Гей, — обичаше да казва, че когато се готвели за ринга, вместо шери си слагали ром. В този случай аз бих препоръчал все пак шери, като се има пред вид, че моят приятел Домби сега е болен, така че ромът може да го удари… всъщност, в главата… и да го докара до дяволско състояние.

Братовчедът Финикс изрече всичко това, като видимо се безпокоеше и нервничеше. След това подаде ръка на Флорънс, постара се да наложи подчинение на своенравните си крака — те твърдо бяха решили да излязат в градината, — отведе дамата до входната врата и й помогна да се настани в една карета, която я очакваше.

Уолтър се качи след него и те тръгнаха.

Пътуваха шест или осем мили. Когато навлязоха в познатите мрачни, внушителни улици в западната част на Лондон, вече започваше да се смрачава. Флорънс бе хванала Уолтър за ръка и се вглеждаше съсредоточено и с нарастващо вълнение във всяка улица, по която завиваха.

Когато най-накрая каретата спря пред къщата на Брук Стрийт, където някога бяха празнували злополучната сватба на баща й, Флорънс попита:

— Уолтър, какво е това? Кой живее тук?

Уолтър безмълвно я окуражи, а тя погледна към фасадата и видя, че всички прозорци са затворени, сякаш къщата беше необитаема. Братовчедът Финикс беше слязъл вече и й предлагаше ръка.