Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 655

В отговор Едит не каза нито дума.

— Ще го помоля! — извика Флорънс. — Ще ти донеса неговото опрощение, ако ми позволиш да го сторя, и тогава навярно ще можем да се сбогуваме така, както подобава на хора, които някога са представлявали толкова много един за друг. Мамо, аз не се отдръпнах — много нежно продължи Флорънс, като се приближи до нея, — защото се боя от теб или защото се опасявам, че ти ще ме опозориш. Аз искам просто да изпълня своя дълг към татко. Аз съм му много скъпа сега и той ми е много скъп. Но не мога да забравя колко добра си била към мене. О, моли се на бога — заплака Флорънс и се хвърли на гърдите й, — моли се на бога, мамо, да ти прости този грях и срам и да ми прости, че върша това сега (ако то е грях), но не мога да не го върша, след като си спомням как се отнасяше ти към мене.

При това докосване Едит като че ли започна да се свлича, докато накрая падна на колене и обгърна шията й с ръце.

— Флорънс! — проплака тя. — Моят добър ангел! Преди отново да съм обезумяла, преди упорството ми отново да ме завладее и да ме накара да онемея, повярвай ми, заклевам ти се, че съм невинна!

— Мамо!

— Виновна съм за много неща. Виновна съм, че между нас се отвори завинаги пропаст. Виновна съм за това, което за цял живот ще ме отделя от чистотата и непорочността… от теб и от целия свят. Виновна съм, че изпитвах сляпа и необуздана ненавист, за която дори сега не се разкайвам и никога не бих могла да се разкайвам. Но аз не съм съгрешила с онзи, който почина. Бог ми е свидетел!

И така, застанала на пода на колене, тя вдигна и двете си ръце и се закле.

— Флорънс — продължи тя, — ти, която си най-чистото и непорочно същество… и която аз обичам… ти, която можеше да ме промениш в онези далечни дни и дори успя донякъде да промениш жена като мене… повярвай ми, аз не съм извършила този грях… позволи ми още веднъж, за последен път да притисна тази скъпа глава до неутешимото си сърце.

Тя беше силно развълнувана и плачеше. Ако това й се беше случвало по-често в миналото, сега щеше да е по-щастлива.

— Нищо друго на този свят не би могло да изтръгне от мен признание, че не съм виновна — каза тя. — Нито любов, нито омраза, нито надежда, нито заплаха! Бях се зарекла, че ще умра, без да продумам. Можех да го сторя и щях да го сторя, Флорънс, ако не бяхме се срещнали.

— Вярвам — обади се братовчедът Финикс, който се бе появил на вратата и тъпчеше на прага, — че моята прекрасна и изискана родственица ще ме извини, че осъществих тази среща чрез малка военна хитрост. Няма да твърдя, че отначало изобщо не съм допускал възможността, че моята прекрасна и изискана родственица за нещастие е могла да се опозори посредством връзка с белозъбия човек, сега покойник, защото, всъщност, човек наистина вижда на този свят — който е така забележителен със своите дяволски необикновени съчетания и с това, че определено е най-непонятното нещо в човешкия живот — много странни съюзи от подобен характер. Но както споменах на моя приятел Домби, не можех да приема, че моята прекрасна и изискана родственица е извършила престъпление, докато това не се докаже окончателно. Когато този човек, сега покойник, бе застигнат от дяволски ужасна смърт, всъщност, аз почувствувах, че положението й е много мъчително. Съзнавайки наред с това, че семейството ни има известна вина, че не й е отделяло достатъчно внимание и че сме били едно незаинтересовано семейство, а също и че леля ми, макар и дяволски жизнена жена, може би не беше най-добрата майка, аз си позволих дързостта да я издиря във Франция и да й предложа покровителство, доколкото един обеднял джентълмен може да й предложи покровителство. Тогава моята прекрасна и изискана родственица ми оказа честта да заяви, че аз по свой начин съм бил дяволски добър човек и че ето защо тя щяла да приеме моето покровителство. Аз всъщност приех това като любезност от страна на моята прекрасна и изискана родственица, тъй като ставам все по-немощен и нейните грижи са голяма утеха за мен.