Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 652

Това отлагане на най-същественото силно развълнува Флорънс и тя премести поглед от братовчеда Финикс към Уолтър с нарастваща тревога.

— Любов моя — каза Уолтър, — нищо особено не се е случило.

— Честна дума, нищо особено не се е случило — потвърди и братовчедът Финикс — и съм дълбоко покрусен, че съм ви причинил дори и минутка безпокойство. Позволете ми да ви уверя, че нищо особено не се е случило. Услугата, за която ще ви помоля, е просто… но тя наистина изглежда толкова необичайна, че ще бъда безкрайно задължен на моя приятел Гей, ако бъде така добър да направи… всъщност да направи първата стъпка — добави братовчедът Финикс.

След като братовчедът Финикс го беше помолил по този начин, а и погледът, който Флорънс му отправи, беше не по-малко умоляващ, Уолтър каза:

— Мила моя, ето в какво се състои цялата работа. Трябва просто да отидеш с този джентълмен, когото ти познаваш, до Лондон…

— И с моя приятел Гей, също… извинете! — намеси се братовчедът Финикс.

— … и с мене… за да направим посещение на едно място.

— При кого? — попита Флорънс и започна да поглежда ту единия, ту другия.

— Ще ви помоля — каза братовчедът Финикс — да не настоявате за отговор на този въпрос. Осмелявам се да си позволя дързостта да ви отправя тази молба.

— А ти, Уолтър, знаеш ли при кого?

— Да.

— И смяташ ли, че е необходимо да тръгна?

— Да. Само защото съм сигурен, че и ти би мислила така, въпреки че поради някои причини, които аз добре разбирам, е много по-добре да не се казва нищо повече предварително.