Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 630

След като е изковала тази здрава верига от доводи, мисис Чик млъква за миг, за да й се полюбува.

— Освен това — продължава да излага доводите си благоразумната дама — къде се е чуло и видяло такова упорство? Да стои затворен горе, докато стават тези ужасни неприятности! Не че няма къде да отиде. Той можеше да дойде при нас, разбира се. Предполагам знае, че там може да се чувствува като у дома си. Мистър Чик го понесе възхитително, а аз лично му казах: „Но, Пол, сигурно знаеш, че ти пак си добре дошъл у дома, при такива близки роднини като нас, въпреки че нещата ти са така объркани. Нали не мислиш, че и ние сме като другите?“ А той — не. Той стоя тук, докато мине всичко това, и още е тук. О, мили боже! Ами ако вземат къщата под наем? Какво ще прави тогава? Не може да остане тук. А ако се опита да го направи, тогава ще се заведе дело, ще го извадят по съдебен ред и други неща от този род и тогава той ще трябва да си отиде. А ако е така, защо да не си отиде още в началото, вместо да си отиде накрая? И отново се връщаме към въпроса, с който започнах и който естествено ме интересува — как ще свърши всичко това?

— Аз зная как ще свърши всичко за мен — отговаря мисис Пипчин — и това ми стига. Аз си тръгвам моменталически.

— Кога, мисис Пипчин? — пита мисис Чик.

— Моменталически — троснато отговаря мисис Пипчин.

— Е, да, разбира се, не мога да ви виня, мисис Пипчин — казва искрено мисис Чик.

— Все ми е едно дали ще ме вините — отговаря саркастичната Пипчин. — Във всеки случай аз си отивам. Не мога да остана тук. След седмица бих умряла. Вчера трябваше да си приготвя сама свинския котлет, а аз не съм свикнала на такова нещо. Организмът ми няма да издържи дълго. Освен това, преди да дойда тук, имах много добра клиентела в Брайтън. Само от родителите на малката Панки ще получавам едно осемдесет лири на година, а аз не мога да си позволя да ги изпусна. Писах на племенницата си и тя вече ме очаква.

— Говорихте ли с брат ми? — интересува се мисис Чик.

— Е, да, много е лесно да се каже „говорихте ли с брат ми“ — хапливо отговаря мисис Пипчин. — А как да стане това? Вчера му извиках, че няма никакъв смисъл да оставам повече тук и че е по-добре да изпрати да повикат мисис Ричардс. Той изсумтя нещо, което означаваше съгласие, и аз изпратих да я повикат. Ще ми сумти, хайде де! Ако беше на мястото на мистър Пипчин, тогава може би щеше да има основание да сумти. Стига! Изчерпа ми се търпението!

След тези думи достойната за подражание жена, която е извлякла толкова много устойчивост и добродетелност от дълбините на перуанските мини, се надига от своята покрита с възглавници собственост и изпраща мисис Чик до вратата. Мисис Чик се оттегля, като не спира да се оплаква от странния характер на брат си и да се възхищава от собствената си мъдрост и далновидност.

Още същия ден по залез-слънце мистър Тудъл, който този ден не е на работа, пристига с Поли и едно сандъче, оставя жена си с една звучна целувка във вестибюла на празната къща, чийто безлюден вид доста помрачава настроението му.