Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 629

Покоите на мисис Пипчин, както и заключените стаи на партера с плътно спуснатите щори са пощадени от общото опустошение. Докато стават тези неща, мисис Пипчин седи, студена и сдържана, в своята стая и само от време на време надниква към търга, за да види на каква цена вървят вещите, тъй като ще наддава за едно определено кресло. Мисис Пипчин е дала най-високата цена за това кресло и в момента, когато мисис Чик идва да я посети, тя вече седи върху своята собственост.

— Как е брат ми, мисис Пипчин? — пита мисис Чик.

— Дявол знае как е — отговаря мисис Пипчин. — Не ми е правил честта да разговаря с мен. Оставят му храната и напитките в стаята до неговата и той излиза и се храни, когато наоколо няма никой. Безсмислено е да ме питате. Зная за него толкова, колкото един южняк знае за студената овесена каша.

Язвителната Пипчин изрича тези думи с негодувание.

— Милостиви боже! — благодушно възкликва мисис Чик. — Но докога ще трае всичко това? Ако моят брат не направи усилие, мисис Пипчин, какво ще стане с него? Аз бях сигурна, че няма да се наложи да го предупреждавам какви са последиците от една такава фатална грешка, защото той много пъти е виждал какво става, когато не се направи усилие.

— Дрън-дрън! — казва мисис Пипчин и потърква нос. — Мисля, че вдигате много врява за нищо. Той не е първият. И преди него хората са били сполетявани от нещастия и са били принудени да се разделят с покъщнината си. На мене несъмнено ми се е случвало.

— Моят брат — продължава мисис Чик прочувствено — е толкова особен, толкова странен човек. Той е най-особеният човек, когото съм виждала. Не зная дали някой ще повярва, че когато получи вестта за сватбата и заминаването на това изключително дете — за мен сега е утеха, като си спомня как винаги казвах, че има нещо необикновено в това дете, но никой не ми вярваше, — не зная дали някой ще повярва, повтарям, че тогава той се нахвърли върху мен и каза, че от начина, по който съм се държала, останал с впечатлението, че тя е дошла в моя дом. О, мили боже! И не зная дали някой ще повярва, че когато аз просто му казах: „Пол, аз може да съм много глупава и сигурно съм такава, но не мога да разбера как можаха да се объркат така твоите неща“, той направо се нахвърли върху мен и настоятелно помоли да не го посещавам повече, освен ако той самият не ме покани. О, боже, боже!

— Да — казва мисис Пипчин. — Жалко, че не се занимаваше с мини. Те щяха да са добро изпитание за избухливостта му.

— И как ще свърши всичко това? — продължава мисис Чик, без да обръща никакво внимание на забележката на мисис Пипчин. — Ето това искам да знам. Какво смята да прави брат ми? Той трябва да направи нещо. Никаква полза няма от това да стои затворен горе в стаята си. Сделките няма сами да дойдат при него. Няма. Той трябва да отиде при тях. Но защо не отива! Предполагам, че знае къде трябва да отиде, след като цял живот се е занимавал с тях. Много добре. Но тогава защо не отива?