Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 616

Той й подаде стол и седна насреща й, а виолончелото лежеше кротко на дивана помежду им.

— Вие ще престанете да се учудвате, че съм дошла сама и че Джон не ви е предупредил за моето идване — рече Хариет, — и всичко ще разберете, когато ви кажа защо съм дошла. Мога ли да започна?

— Това би било най-доброто.

— Да не съм ви прекъснала работата?

Той посочи към виолончелото на дивана и рече:

— Цял ден съм работил. Ето кой ще потвърди. Доверявам му всичките си грижи. Бих искал да няма какво друго да споделям освен собствените си грижи.

— Фирмата фалира ли? — попита Хариет със сериозен глас.

— Напълно.

— И никога ли няма да се възобнови?

— Никога.

Ведрото й лице не помръкна, когато тя беззвучно повтори думата с устни. Тази нейна реакция като че предизвика у него известна неволна изненада. Той продължи:

— Никога. Спомняте си какво ви казах. През цялото това време беше невъзможно той да бъде убеден. Невъзможно беше да се разисква с него, а понякога дори и да се говори с него. Случи се най-лошото. Фирмата банкрутира и никога вече няма да стъпи на крака.

— А мистър Домби разорен ли е?

— Разорен.

— Никакво ли частно имущество не му остава? Нищо ли?

Някаква възбуда в гласа й и едва ли не радостното изражение на лицето й го изненадваха все повече и повече. Тези прояви бяха в рязко противоречие със собствените му чувства и предизвикваха у него разочарование. Замислено загледан в нея, той забарабани с пръстите на едната си ръка по масата и като поклати глава, каза след известно мълчание:

— Не зная точно с какви средства разполага мистър Домби. Несъмнено те са големи, но и дълговете му са огромни. Той е извънредно честен и почтен човек. Всеки друг на негово място би се спасил, като влезе в споразумение с кредиторите си, което би довело до минимални, почти незабележими загуби за тези фирми, с които е търгувал, а той би имал с какво да живее — и мнозина биха постъпили така. Той обаче твърдо е решил да заплати всичко сам до последния фартинг. Той сам каза, че неговите средства щели да покрият почти всички дългове на фирмата и никой нямало да понесе големи загуби. Ах, мис Хариет, няма да е зле по-често да си спомняме, че понякога пороците не представляват нищо друго освен доведени до крайност добродетели. В това решение ясно проличава неговата гордост.

Тя го слушаше почти с предишното изражение на лицето си и твърде разсеяно, което показваше, че мислите й са заети с нещо друго. Когато той замълча, тя бързо попита:

— Виждали ли сте го напоследък?

— Никой не го вижда. Когато поради тази катастрофа в делата му е наложително да излезе от къщи, той излиза специално за случая, а после отново се прибира у дома, затваря се и не желае да види никого. Той ми изпрати писмо, в което ми благодари за предишната ми служба, като й дава по-висока оценка, отколкото тя заслужава, и се сбогува с мен. На мен ми е неудобно да му се натрапвам сега, след като не сме общували много и в добрите времена, но въпреки това се опитах да вляза във връзка с него. Писах му, ходих там, умолявах. Усилията ми се оказаха напразни.