Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 71

— Да, наистина. И не би могла… — Не довършвам, чувствайки се крайно неловко. — Все пак нали си претърпяла удар, още преди много години!

— Да, знам! — поглежда ме гневно тя.

Брей, и докачлива била на всичко отгоре! Че да не би аз да съм виновна, че е получила удар! Точно в този момент осъзнавам, че телефонът в джоба ми вибрира. Измъквам го и виждам, че е Кейт.

— Здрасти, Кейт!

— О, Лара! — обажда се асистентката ми. — Аз просто… хммм питах се… дали днес възнамеряваш да идваш на работа? Или не? — допълва бързо, като че ли се опасява, че ме е обидила с нещо. — Така де, това си е твое решение все пак, всичко е наред, та…

Мамка му! Толкова съм потънала в мисли за Джош, че напълно съм забравила, че трябва да ходя на работа!

— Тъкмо пътувам натам — побързвам да я успокоя. — Просто реших да направя някои… хммм… проучвания вкъщи. Да не би нещо да е станало?

— Свързано е с Шърийн. Иска да знае дали си направила нещо по въпроса за кучето й. Звучеше доста разстроена. Даже спомена, че вече обмисляла дали да не се откаже от работата.

О, боже! Изобщо бях забравила за Шърийн и нейното куче!

— Ще можеш ли да й се обадиш и да й кажеш, че вече работя по случая й и че съвсем скоро ще й звънна? Благодаря предварително, Кейт!

Затварям телефона си и разтривам бавно слепоочия. Нещата не отиват на добре. Стоя си аз на улицата и шпионирам бившия си и напълно забравям за кризата на работното си място. Налага се да преосмисля приоритетите си! Крайно време е да си дам сметка кои са важните неща в моя живот!

Джош ще го оставя за уикенда.

— Трябва да тръгваме! — обръщам се към Сейди, вадя си Ойстер-картата и тръгвам към метрото. — Трябва да разреша един проблем!

— Какво? Пак ли мъжки проблем? — пита Сейди, носейки се безгрижно до мен.

— Не, този път е кучешки. Кучешки проблем.

— Кучешки ли?

— Свързано е с една моя клиентка — обяснявам, докато слизам по стълбите. — Иска да води кучето си на работа, обаче те не й разрешават. Твърдят, че не било позволено, обаче тя е убедена, че в сградата има и друго куче!

— Откъде е толкова сигурна?

— Защото е чула кучешки лай, при това повече от веднъж! Но какво мога да сторя аз по този въпрос?! — Вече говоря по-скоро на себе си. — Чувствам се с вързани ръце. От „Човешки ресурси“ категорично отричат в сградата да има друго куче, а аз няма как да докажа, че лъжат! Не мога просто да нахълтам в сградата и да започна да претърсвам всеки офис и…

Принудена съм да се закова на място, защото Сейди се материализира точно пред мен.

— Ти може и да не можеш — заявява, намигвайки ми съзаклятнически. — Обаче аз мога!

Седма глава

Компанията „Макросант“ е разположена в огромна сграда на Кингсуей, с импозантно стълбище, величествен стоманен глобус отпред и прозорци с армирано стъкло. Кафене „Коста“ отсреща предлага най-перфектния изглед към нея, поради което аз съм се настанила на масичка точно там.

— Всичко, което намирисва и наподобява на куче — инструктирам Сейди, удобно скрита зад големите страници на вестник „Ивнинг стандарт“. — Лаене, кошнички под бюрата, кучешки играчки… — Отпивам от капучиното си. — Аз ще те чакам тук. И предварително благодаря!