Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 63

— Къде го пише? На бас, че ти си моят ангел-пазител! — Тук вече започвам да се отнасям. — Може би ти си изпратена обратно на земята, за да ми помогнеш да се събера с Джош. Животът ми всъщност е прекрасен — като в онзи филм.

Сейди се вторачва мълчаливо в мен с присвити очи, после оглежда кухнята и отбелязва:

— Не мисля, че животът ти е прекрасен. Всъщност намирам го за твърде скучен! А косата ти не прилича на нищо!

Изпепелявам я с поглед и отсичам:

— Ти си много скапан ангел-пазител!

— Аз не съм твой ангел-пазител! — не се предава тя.

— Откъде знаеш, а? — поглеждам я изпитателно, после слагам ръка на сърцето си и продължавам: — Получавам послание от небето! Казват ми, че си тук, за да ми помогнеш да се събера отново с Джош! Духовете ми го казват!

— Аз пък получавам послание, че не би трябвало да ти помагам да се събираш с Джош! — срязва ме моментално тя. — И на мен ми го казват духовете!

Бива си я тази моя пралеля! Но какво знае тя за духовете? Тя ли е човекът, който вижда призраци, или аз, а?!

— Може. Обаче аз съм живата, следователно аз съм шефът! — не й оставам длъжна. — И казвам, че ти си тук, за да ми помогнеш! В противен случай може и да не ми остане време да търся огърлицата ти!

Не исках да прозвуча така грубо, честна дума! Обаче тя просто ме принуждава да се държа така гадно! Така де, като дух с положение, тя не може да не желае да помогне на своята праплеменница, нали?!

Сейди ме пронизва с гневен поглед, но веднага разбирам, че съм я хванала натясно.

— Много добре! — изрича накрая и крехките й рамене се повдигат от дълбока въздишка. — Това никак не ми харесва, но, от друга страна, какъв избор имам?! Е, какво по-точно искаш от мен?

Шеста глава

От седмици не съм се чувствала толкова върховно! Всъщност от месеци. Осем часът на следващата сутрин е, а аз съм като съвсем нов човек! Вместо да се събудя напълно депресирана, стиснала в обляната ми в сълзи ръка снимка на Джош с бутилка водка на пода и музиката на Аланис Морисет на сиди плейъра…

Добре де. Това беше само веднъж.

Както и да е. Погледнете ме сега! Енергична! Освежена! Безупречно поставена очна линия! Перфектно изгладена блуза на райета. Готова да посрещна новия ден и да шпионирам Джош, и да си го върна! Дори вече се обадих да резервирам такси — схващате ли колко ефективна съм станала?!

Влизам в кухнята и заварвам Сейди в поредната нова рокля. Тази е бледоморава, с редуващи се ивици тюл и падащи рамене.

— Аууу! — възкликвам с неподправена възхита аз. — Откъде вземаш всички тези разкошни тоалети?

— Нали е божествена? — Сейди изглежда напълно доволна от себе си. — И се оказва много лесно! Просто си се представям в конкретна рокля и тя се появява върху мен!

— Значи тази ти е била една от любимите, така ли?

— Не. Тази беше на едно момиче, което познавах. Казваше се Сесил — отговаря Сейди, като приглажда полите на роклята. — Винаги съм си мечтала за нея!