Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 264

— Убита — вметва мама.

— Точно така. Та щом случаят е приключен, полицията освободи нейните… как да се изразя…

— Останки — прошепва услужливо мама.

— Да не би вече да сте я погребали? — ахвам ужасено. — Моля ви, кажете ми, че не сте правили още погребение!

— Не, не сме, разбира се. По принцип то беше предвидено за този петък. Смятахме да ти кажем на определен етап, но… — Не довършва и свежда очи.

Да бе, как пък не!

— Както и да е! — махва с ръка мама. — Това беше преди.

— Именно — продължава смело татко. — Но сега нещата очевидно взеха голям обрат. Така че, ако желаеш да вземеш участие в подготовката му…

— Разбира се, че желая да взема участие! — почти изкрещявам аз. — Всъщност, мисля, че аз ще поема ръководството по организацията му!

— Ясно. — Татко и мама се споглеждат. — Добре. Разбира се. Мисля, че това би било най-справедливото решение, предвид количеството… проучвания на живота й, които си извършила.

— Лара, ние смятаме, че ти си истинско чудо! — изрича най-неочаквано мама с невиждан за нея ентусиазъм. — Да откриеш всичко това съвсем сама! Кой щеше да знае, ако не беше ти?! Всичко щеше да си остане скрито-покрито. И сигурно всички щяхме да срещнем смъртта си, без никога да узнаем истината!

Само мама е в състояние в най-обикновен разговор да поведе всички ни към среща със смъртта!

— Това са координатите на директора на погребалния дом, скъпа — изрича сконфузено татко и ми подава брошура.

Точно в този момент се чува звънецът. Насочвам се към видео интеркома и се вторачвам в зърнистото черно-бяло изображение на малкия екран. Мисля, че е мъж, въпреки че образът е толкова лош, че спокойно би могъл да бъде и слон.

— Да?

— Аз съм Гарет Бърч от „Принт Плийз“ — казва човекът. — Нося ви визитките!

— О, страхотно! Заповядайте горе!

Това е! Вече мога да бъда напълно сигурна, че си имам собствен бизнес! Имам си визитки!

Каня Гарет Бърч в офиса си, щастливо отварям кутията и раздавам визитки на всички. На тях пише: „Лара Лингтън, Магическо издирване“, а встрани има миниатюрно изображение на магическа пръчица.

— Но как така ги доставяте лично? — питам, докато подписвам формуляра за доставката. — Така де, много мило от ваша страна, но офисът ви не беше ли в Хакни? Не трябваше ли да ми ги изпратите по пощата?

— Просто реших да ви направя услуга — отговаря Гарет Бърч и ме поглежда със стъклени очи. — Много ценя вашата фирма и това е най-малкото, което мога да сторя за вас!

— Какво? — шашвам се аз.

— Много ценя вашата фирма — повтаря той като робот, — и това е най-малкото, което мога да сторя за вас!

О, господи! Сейди! Какви ги върши пък сега?

— Ами… много благодаря! — промърморвам леко смутена. — Оценявам високо жеста ви! И ще ви препоръчам на всичките си приятели!

Гарет Бърч напуска тържествено, а аз се заемам да разопаковам останалите визитки, докато мама и татко ме гледат облещено.

— И той ги е донесъл дотук съвсем сам, чак от Хакни? — обажда се най-сетне татко.

— Така изглежда. — Старая се да звуча небрежно, като че това е съвсем нормално за мен събитие. За щастие, преди да са успели да кажат каквото и да било друго, телефонът звънва и аз побързвам да го вдигна.