Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 263

— Много впечатляващо! — отбелязва татко, разлиствайки моя бизнес план.

— Съобразих се и с някои от съветите на Ед — признавам си аз. — Той ми помогна изключително много и с онези работи около чичо Бил. Помогна ми да направя онова изявление. И именно той беше човекът, който ме накара да наема отговорник за връзките с обществеността, за да общувам с пресата! Между другото, видяхте ли онази статия в днешния „Мейл“?

— А, да! — кимва татко и двамата с мама си разменят погледи. — Видяхме я.

Да кажа, че родителите ми са втрещени от последния развой на събитията, би било съвсем меко казано. Никога досега не ги бях виждала толкова шокирани, както когато почуках на входната им врата, съобщих им, че чичо Бил иска да размени с тях няколко думи, обърнах се към лимузината и казах: „Окей, твой ред е!“. И когато чичо Бил излезе от колата със стисната челюст и направи всичко, което го бях накарала да направи, нито един от родителите ми не успя да събере сили, за да проговори. Все едно най-неочаквано от главата ми са започнали да растат кренвирши. Дори след като чичо Бил си тръгна и аз казах: „Някакви въпроси?“, те пак не отговориха. Просто си седяха вцепенени на дивана и ме съзерцаваха благоговейно, сякаш бях някое божество. Ето, дори и сега, след като малко се поуспокоиха и всичко вече е публична тайна, те продължават да ми хвърлят от време на време погледи, пълни с благоговение.

Пък и защо не?! Аз съм наистина достойна за възхищение. С помощта на Ед изпипах цялото прескомюнике, което мина перфектно. Или поне от моя гледна точка. Надали от гледна точка на чичо Бил. Нито пък от тази на леля Труди. В деня, в който новината гръмна, тя отлетя за някакъв спа курорт в Аризона и се закотви там за неопределено време. Само един бог знае дали някога ще я видим.

Диаманте обаче извлече невиждани ползи от тази история. Вече направи фотосесия за „Татлър“, пародирайки портрета на Сейди, и използва новината за реклама на своята модна линия. Което е много хитро от нейна страна. И невероятно умно като ход. Не мога да не й се възхитя за смелостта. Така де, тя не е виновна, че баща й е такъв мошеник, нали?!

Тайничко си мечтая Диаманте да се запознае с пралеля Сейди. Мисля, че двете ще си паснат перфектно. Имат много общо помежду си, въпреки че всяка от тях вероятно би била ужасена от подобна идея.

— Лара! — Вдигам очи и виждам татко да се приближава към мен. Поглежда ме сконфузено, а после пак се споглеждат с мама. — Искахме да говорим с теб относно… погребението на пралеля Сейди. — Покашляне.

— Какво?

— Погребението — суфлира мама с „дискретния“ си глас.

— Именно — кимва татко. — Отдавна искаме да повдигнем този въпрос пред теб. Безсъмнено, щом полицията вече не може да бъде сигурна дали тя е била…