Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 254
Софи Кинсела
Съвсем случайно това устройства и мен — имам предвид, нейното отсъствие нощем. По… разни интересни причини.
Нищо особено.
Добре де,
Така де! Представяте ли си нещо по-гадно от това някакъв призрак да се рее из спалнята ти, докато ти… се опитваш да опознаеш новото си гадже?! Не мисля, че бих го преживяла, ако Сейди се отдаде на любимите си спортни коментари от живото предаване. Особено като се има предвид, че тя няма срам. Сигурна съм, че би ни гледала. И сигурно щеше да ни поставя оценки по десетобалната система или презрително да напява, че по тяхно време го правели по-добре, или най-лошото — да започне да крещи в ухото на Ед: „По-бързо! Давай по-бързо!“.
Вече я излових да се примъква при нас под душа, когато съвсем случайно бяхме там с Ед. Тогава аз изпищях и се опитах да я изтикам навън, при което, без да искам, сръгах с лакът Ед право в лицето, а после мина цял час, докато се възстановя. А на Сейди изобщо не й пукаше. Заяви, че съм преигравала и че тя просто искала да ни прави компания.
От този момент нататък Ед ме гледа доста странно. Имам чувството, че подозира нещо. Е, не че се е досетил за истината, разбира се, което би било невъзможно. Просто той е много наблюдателен човек. И определено е наясно, че в живота ми има нещо много необичайно.
Телефонът звъни и Кейт вдига.
— Агенция „Магическо издирване“. С какво мога да ви бъда полезна? О, да, разбира се. Ще ви свържа. — Натиска бутона за задържане на разговора и казва: — Обажда се Сам, от пътническия отдел на Бил Лингтън. Доколкото разбирам, ти си ги търсила, така ли?
— Точно така. Благодаря, Кейт!
Поемам си дълбоко дъх и вдигам слушалката. Това е следващият ход, който измислих.
— Здравей, Сам! — изричам с най-любезния си тон. — Благодаря, че ми се обади! Причината, поради която ви търся, е, че… хммм… опитвам се да организирам малка изненада за чичо си. Знам, че е в чужбина и се питах дали случайно не можеш да ми кажеш кога точно лети обратно? Аз, разбира се, ще го запазя в пълна тайна! — допълвам през небрежен смях.
Блъфирам, естествено. Даже нямам представа дали той ще се връща със самолет — откъдето и да се намира сега. Може би ще хване изтребител или ще се върне с някоя тайна подводница. При него нищо не би ме изненадало.
— Лара — въздъхва Сам, — току-що говорих със Сара. Тя ми каза, че ти от известно време се опитваш да откриеш Бил. Освен това ме информира, че достъпът ти до къщата е забранен!
—
— Рожденият му ден беше преди един месец.
— Е… малко позакъснял рожден ден…
— Лара, нямам право да ти давам секретна информация за пътуванията му! — изрича с обигран тон Сам. — Или каквато и да било друга информация за Бил! Приятен ден!
