Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 212

Имам други таланти ли?

— Какви например? — просъсква злобно Натали.

— Като например разчитане на мисли! — провиква се Кейт и размахва последния брой на „Бизнес пийпъл“. — Лара, защо не ни каза нищо за това? На клюкарските страници има цяла статия за теб! „Лара Лингтън забавлява гостите в продължение на цял час с нейните забележителни умения за четене на мисли. Организаторите на галавечерята са залети с молби госпожица Лингтън да вземе участие и в други корпоративни събития. «Никога не съм виждал нещо подобно! — споделя Джон Кроули, председател на борда на Медуей». — Лара Лингтън би трябвало да има собствено телевизионно шоу!“ — изчита гордо асистентката ни.

— Четене на мисли ли? — ококорва се Натали.

— Да, това е нещо, върху което… работя от известно време — свивам безгрижно рамене.

— По-нататък пише, че си разчела мислите на петима наведнъж! — продължава Кейт. — Лара, трябва да отидеш в „Талантите на Великобритания“! Твоето е истинска дарба от Бога!

— И откога по-точно можеш да четеш мисли? — присвива подозрително очи Натали.

— Трудно е да се каже. А що се отнася до корпоративните събития, защо не, може и да приема! — добавям дръзко. — Може да си отворя малка фирма за развлечения! И сигурно няма да умра от глад, така че не се притеснявай за мен, Натали!

— Щом си толкова надарена, кажи какво си мисля сега! — вдига предизвикателно брадичка Натали. — Хайде!

— О, не! — махвам иронично с ръка. — Не мога да рискувам да се заразя с нещо гнило!

Откъм страната на Кейт се чува сподавен кикот. И за първи път през днешния ден Натали изглежда притеснена. Преди да е успяла да каже каквото и да било, аз грабвам кашончето си и се насочвам към асистентката ни, за да я прегърна.

— Чао, Кейт! Благодаря за всичко, което направи за мен! Беше страхотна!

— Късмет, Лара! — притиска ме към себе си тя и ми прошепва в ухото: — Ще ми липсваш!

— Чао, Натали! — изричам от учтивост и отварям вратата.

Излизам в коридора, насочвам се към асансьора и натискам бутона. Стиснала това кашонче в ръцете си се чувствам малко идиотски. Какво ще правя сега с живота си, а?

— Сейди? — изричам по навик.

Никакъв отговор. Разбира се, че няма да има отговор.

Асансьорът в тази сграда е от старите и върви доста бавно и тъкмо дочувам скърцането, подсказващо, че е тръгнал да се изкачва, когато зад гърба си долавям стъпки. Обръщам се и виждам Кейт.

— Лара, исках да те хвана, преди да си напуснала сградата! — изрича тя, останала без дъх. — Имаш ли нужда от асистентка?

Какво мило същество е тази Кейт! Точно като момичето от „Джери Макгуайър“. Иска да дойде с мен и да донесе и златната рибка. Стига да имахме такава, разбира се.

— Ами… Все още не знам дали ще основа нова компания, но ако го реша, със сигурност ще ти се обадя…

— Не, имам предвид за четенето на мисли! — прекъсва ме тя. — Имаш ли нужда от асистентка, която да ти помага с фокусите? Защото за мен ще бъде удоволствие да работя такова нещо! Мога да облека какъвто костюм поискаш! И дори да жонглирам!