Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 171

— И стъпка, и ритване… размахайте ръце… много добре!

Размахвам ръце толкова ожесточено, че вече не ги чувствам. Ресните на роклята ми се люлеят шумно напред-назад. Ед съсредоточено кръстосва ръце пред коленете си. От време на време ми се ухилва, когато погледите ни се срещнат, но е твърде концентриран върху задачата си, за да говори. Впрочем оказва се доста чевръст в краката. Впечатлена съм!

Хвърлям поглед и на Сейди, отдадена блажено на танца си. Възхитителна е! В пъти по-добра от учителката. Краката й се въртят толкова бързо напред-назад, че не мога да ги хвана, знае милиони различни стъпки и като че ли никога не се задъхва.

Е, ако трябва да бъдем честни, не че има някакъв дъх вече.

Така де.

— Чарлстон, чарлстон…

Сейди улавя погледа ми, ухилва се щастливо и отмята възторжено глава. Няма съмнение, че е минало доста време, откакто за последен път е търкала дансинга. Давам си сметка, че трябваше да изпълня желанието й много по-рано. Чувствам се отвратително, че се проявих като такава егоистка. Решавам, че от тук нататък всяка вечер ще танцуваме чарлстон. И ще направим всичките й любими неща от двайсетте.

Единственият проблем е, че на чорапа ми се пусна бримка. Едва поемаща си дъх, аз се насочвам към края на дансинга. Сега най-важното, което ми оставя да направя, е по някакъв начин да уредя Сейди да танцува с Ед. Да ги оставя само двамата. Така ще направя вечерта й наистина перфектна.

— Добре ли си? — Ед ме е последвал.

— Да, няма проблеми. — Попивам потното си чело със салфетка. — Трудна работа!

— Справихте се много добре! — възкликва Гейнор, присъединила се към нас и във внезапен изблик на възторг, грабва ръцете и на двама ни и възкликва: — Вие сте много обещаващи като двойка! Мисля, че можете да стигнете много далеч! Ще се видим ли пак следващата седмица?

— Ами… може би — смотолевям, като не смея да погледна към Ед. — Ще ви се обадя.

— Ще оставя музиката! — провиква се ентусиазирано тя. — Можете да продължавате да се упражнявате!

Когато тя се оттегля с танцови стъпки през дансинга, аз сръгвам Ед и го подкачам:

— Хей, искам да те погледам! Върви да потанцуваш сам за малко!

— Ти луда ли си?!

— Моля те! Ти по-добре правиш онова нещо с кръстосването на ръцете! Искам да проследя как го правиш! Моляяя!

Подбелвайки закачливо очи, Ед се насочва сам към дансинга.

— Сейди! — просъсквам и соча с очи Ед. — Бързо! Партньорът ти те чака!

Очите й се разширяват, когато осъзнава какво имам предвид. Само след стотни от секундата тя е вече срещу него, вдигнала щастливо глава.

— Да, ще се радвам да потанцувам с вас! — чувам я да казва. — Много благодаря за поканата!

И когато Ед започва да тресе крака напред и назад, тя постига пълен синхрон с него. Изглежда безумно щастлива. Изглежда напълно на мястото си. Ръцете й са на раменете му, гривните й проблясват под светлините на бара, перото на главата й подскача, музиката се носи наоколо… Все едно гледам стар черно-бял филм.

— Достатъчно! — провиква се внезапно Ед. — Трябва ми партньорка!