Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 132

— Откога се интересуваш толкова от стойността на моята огърлица? — поглежда ме подозрително Сейди. — Нямах усещането да си толкова користолюбива!

— Не съм користолюбива! — провиквам се възмутено. — Просто се опитвам да разбера защо чичо Бил се интересува толкова много от нея. Не би си губил времето за нищо.

— Какво значение има, щом не можем да я пипнем?

— Напротив, ще я пипнем! Обещавам ти!

Този път имам план, при това много добър. Откакто се върнахме от къщата на чичо Бил, съм впрегнала всичките си детективски умения. Първо, разбрах кога ще бъде следващото модно ревю на компанията на Диаманте. Този четвъртък в хотел „Сандърстед“, 18:30 часа, само с покани. Единственият проблем е, че Диаманте за нищо на света не би ме включила в списъка на гостите си, като се има предвид, че не съм нито фотограф от списание „Хелоу“, нито някое от нейните знаменити аверчета, нито пък мога да хвърля четири стотачки за една рокля. Така направих решителния си удар. Изпратих един съвсем приятелски имейл на Сара, в който й съобщих, че много бих искала да подкрепя братовчедка си в нейното модно начинание, за което искам разрешение да дойда и да поговоря с чичо Бил за това. Намекнах, че бих могла да се отбия за малко у тях, за да уточним подробностите. Може би утре? И за ефект добавих няколко усмихнати личица.

Сара автоматично ми изпрати отговор, подчертавайки, че чичо Бил е малко зает тези дни и аз за нищо на света не трябвало да ходя утре у тях, обаче тя щяла да говори с личната асистентка на Диаманте. И ето че докато се усетя, получих две покани за ревюто по частен куриер. Не можете да си представите как лесно можете да манипулирате хората, ако те си мислят, че нещо не си наред с главата!

Единствената спънка в този план е неговата втора и всъщност най-съществена точка — да говоря с Диаманте и да я убедя да ми даде огърлицата след шоуто. Тук стратегията ми буксува. Асистентката й отказва да ми каже къде е, отказва да ми даде и номера на мобилния й телефон. Твърди, че й била предала моето съобщение, но засега не съм получила никакъв отговор. В което няма нищо чудно, разбира се — защо Диаманте ще си прави труда да се обажда на някаква си госпожица Никоя, при това не милионерка, пък била тя и нейна братовчедка?!

Сейди отскочи няколко пъти до офиса на Диаманте в Сохо, за да види дали не може да я излови там заедно с огърлицата, но очевидно младата дама изобщо не стъпва там. Сейди казва, че било пълно с асистенти, а всички дрехи били изработвани от някаква компания в Шордич. Значи този обект трябва да бъде зачеркнат от нашия списък.

И така, остава ми само един изход — да отида на ревюто, да го изчакам да свърши, после да издебна Диаманте и някак си да я убедя да ми даде огърлицата.

Или… сещате се. Просто да я задигна.

С дълбока въздишка затварям уебсайта за скъпоценни камъни и се завъртам със стола си към Сейди. Днес тя е облечена в сребриста рокля, която, както стана ясно, много била искала, когато била на двайсет и една, обаче майка й отказала да й я купи.