Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 131

— Щом си такъв голям творец, скъпа — изрича чичо Бил с неприкрит сарказъм в гласа, — защо трябваше да наемам трима дизайнери, за да ти правят роклите?

Вцепенявам се от изумление. Какво? Диаманте ползва други дизайнери! И веднага след това се питам как не съм могла и сама да се досетя за това.

— Те са… шибани… асистенти! — пищи в отговор тя. — Идеите са си мои! И тази огърлица ми трябва…

— Само да си посмяла да излезеш с нея, Диаманте! — извисява се заплашително гласът на чичо Бил. — И само да съм разбрал, че пак си влизала в сейфа ми! Веднага ми предай огърлицата!

— Ще има да вземаш! А на Деймиън можеш да му предадеш да го духа! Мръсно жиголо!

След тази тирада братовчедка ми се втурва по стъпалата, плътно следвана от Сейди.

Чичо Бил изглежда толкова бесен, сякаш е обладан от зъл демон. Диша тежко и на пресекулки, размахва ръце във въздуха и гледа с кървясали очи към голямото стълбище. Има толкова безпомощен и абсурден вид, че ми идва да се изхиля.

— Диаманте! — крещи. — Веднага ела тук!

— Да го духаш! — достига до него далечен глас.

— Диаманте! — Чичо Бил също тръгва по стъпалата след нея. — Стига вече! Няма да търпя…

— Тя я взе! — Сейди неочаквано се озовава до ухото ми. — Взе я! Трябва да я настигнем! Ти мини отзад! Аз ще охранявам предния вход!

Едва успявам да се изправя на треперещите си крака, но накрая хуквам обратно по коридора, откъдето влязохме, минавам през пералното помещение и излизам на моравата. Втурвам се като светкавица и заобикалям къщата, без изобщо да ми пука дали някой ще ме види или не. И се заковавам ужасено на място.

Мамка му!

Диаманте е скочила в черно порше кабриолет и се насочва по чакъла право към централния вход на имението. Портите от ковано желязо бързо се отварят.

— Неее! — не успявам да сдържа воя си аз.

Докато минава през портите, Диаманте прави знака на победата с една ръка и в следващата секунда вече е на улицата. В другата й ръка зървам огърлицата на Сейди — увита около пръстите й, проблясваща под лъчите на слънцето.

Тринайсета глава

Има само един възможен отговор — не става въпрос за кристали, а за диаманти. Огърлицата е инкрустирана с редки антични диаманти и струва милиони лири стерлинги. Само това трябва да е! Защото не се сещам за никаква друга причина, поради която чичо Бил да държи толкова много на нея.

Минах чрез „Гугъл“ през всички уебсайтове за диаманти и бижута. Направо не е за вярване колко са готови да платят хората за един 10.5-каратов диамант, изкопан през 1920 година!

— Какъв беше размерът на най-големия камък в огърлицата? — питам за пореден път Сейди. — Приблизително.

Пралеля ми въздъхва шумно и най-сетне благоволява да отговори:

— Сантиметър — сантиметър и половина.

— А бляскав ли беше? Имаше ли някакви петна или помътнявания? Това би могло да се отрази драстично на стойността му.