Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 104

— Най-накрая! Знаех си аз, че този барман не може да няма нещо подходящо в чекмеджето си! А сега покани Лара на танц! — инструктира Ед, после се привежда по-близо до ухото му и повтаря: — Покани я на танц!

О, не! Само не това!

„Съпротивлявай се! — отправям мислено послание към Ед аз. — Не я слушай! Бъди силен!“ Изпращам му най-силните телепатични сигнали, на които съм способна. Но очевидно не съм способна на кой знае какво. Докато Сейди продължава да пищи в ухото му, по лицето на Ед се изписва болезнено объркване. Изглежда като човек, на когото никак, ама никак не му се повръща, обаче няма никакъв избор.

— Лара — прочиства гърлото си той и разтрива лицето си. — Би ли желала да… потанцуваме?

Ако сега му откажа, Сейди ще излее цялото си отмъщение върху мен. Знам си. Но пък нали точно това искаше! Нали точно затова всички сме тук?! За да може тя да танцува с Ед!

— Окей — кимвам.

Неспособна да повярвам какво правя, аз оставям чашата си и се изправям. Тръгвам след Ед към миниатюрното късче свободна площ до столовете на бара, а после той се обръща срещу мен. За момент и двамата се гледаме втрещено, парализирани от чудовищността на ситуацията.

Този сценарий стопроцентово не включва танци. И ние определено не се намираме на дансинга. Това не е клуб, това е бар. Никой друг не танцува. Архаичната джазова музика продължава да звучи от високоговорителите — някакъв тип пее за велурени обувки. Няма нито ритъм, нито нищо. Няма нищо, на което да можем да танцуваме.

— Танцувай! — Сейди снове между нас като нетърпелива вихрушка. — Танцувайте заедно! Хайде, танцувайте!

С поглед на човек, осъден на смърт, Ед започва да се поклаща непохватно напред-назад, полагайки неистови усилия да следва музиката. Изглежда толкова нещастен, че аз решавам да правя това, което прави и той, за да му помогна да се почувства по-добре. Но не мога да не призная, че по-неубедителен танц през живота си не бях виждала!

С периферното си зрение забелязвам, че всички се обръщат да ни гледат. Роклята ми се вие напред-назад, а огърлиците ми подрънкват. Ед е приковал поглед някъде в далечината, като че ли има извънтелесно преживяване.

— Извинете! — Един от сервитьорите, понесъл поднос, се опитва да мине между нас.

Та значи ние не само че не се намираме на дансинг, но и пречим на всички! Никога през живота си не съм имала по-мъчително преживяване от това!

— Танцувайте както трябва! — Обръщам се и виждам как Сейди ни наблюдава с ужас. — Това не е танцуване!

Какво очаква тя от нас? Да се впуснем във валс ли?

— Изглеждате така, сякаш тъпчете в кал! Ето как се танцува!

И в следващия момент от нея започват да хвърчат крака, колене и лакти в типичния чарлстон на двайсетте. Очите й светят от щастие и долавям как си тананика заедно с оркестъра. Е, поне някой тук се забавлява!

Виждам я как се присламчва все по-близо до Ед и накрая поставя елегантните си ръце върху огромните му рамене. После ги плъзва по бузите му.