Читать «Окошарен» онлайн - страница 6
Джек Лондон
във вързопчета.
Досегашните ни конвойни събраха белезниците и веригата и тръгнаха обратно за Ниагара Фолс, а нас, под охраната на нови пазачи, ни отправиха към затвора. Докато чакахме в канцеларията, към нас се присъединиха други групи новопристигнали арестанти, така че нашата процесия сега броеше към четирийсет-петдесет човека.
Известно ли ви е на вас, които сте на свобода, че движението в един голям затвор е така ограничено, както е била търговията през Средновековието! Веднъж влезли в дрънголника, вече не може да се разкарвате както ви скимне. На всеки няколко крачки се натъквате на огромни стоманени врати или порти, които са винаги заключени. Бяхме тръгнали към бръснарницата, но се наложи да спираме често, докато ни отключват разните там врати. Забавихме се още в първия „коридор“, където влязохме. „Коридорът“ не е обикновен коридор. Представете си един правоъгълник, иззидан от тухли, на височина шест етажа, и всеки етаж представлява редица от килии — да кажем, петдесет килии, наредени една до друга… Накратко, представете си един правоъгълник от огромна пчелна пита. Поставете го на земята, издигнете около него сграда с покрив отгоре и стени от всички страни. Подобен правоъгълник и окръжаващата го сграда ще ви дадат представа за „коридора“ в каторжния затвор на окръга Ери. За пълнота на картината, представете си също тесни галерии с железни перила покрай всяка редица килии, които в двата края на правоъгълника са свързани помежду си със система от тесни железни стълби за ь случай на пожар.
Спряха ни в първия коридор, докато чакахме някой пазач да отключи вратата. Тук-таме се мотаеха затворници — избръснати, с ниско остригани глави, и облечени с раирани одеяния. Забелязах един такъв затворник над нас, на галерията пред третата редица килии. Той стоеше там, приведен напред, облегнал лакти на перилата, и очевидно не забелязваше нашето присъствие. Погледът му сякаш се рееше някъде в пространството. Моят другар издаде лек съскаш звук. Затворникът погледна надолу. Размениха си с жестове някакви сигнали. После вързопчето на моя другар се стрелна нагоре във въздуха. Затворникът го хвана, и за миг вързопчето изчезна в пазвата му, а той отново загледа безучастно пред себе си. Моят приятел ми беше казал да следвам примера му. Зачаках удобен случай, когато пазачът ни обърна гръб, и моето вързопче последва другото в пазвата на затворника.
Една минута по-късно вратата беше отключена и ние един по един влязохме в бръснарницата. И тук имаше хора с раирани дрехи. Това бяха затворническите бръснари. Имаше също вани, гореща вода, сапун и четки за търкане. Наредиха ни да се съблечем и да се изкъпем, като всеки изтърка гърба на съседа си. Тази задължителна баня беше ненужна предпазна мярка, защото затворът гъмжеше от паразити. След банята всеки получи по една платнена торба за дрехи.
— Сложете всичките си дрехи в торбите — каза пазачът. — Безполезно е да се опитвате да промъкнете нещо. За прегледа ще се строите голи. Тези, които са за трийсет дни или по-малко, да задържат обувките и тирантите. Който е за повече от трийсет дни да не задържа нищо.