Читать «Окошарен» онлайн - страница 10

постъпка. Е добре, ще им дам да разберат, като изляза от затвора!

На другия ден говорих с надзирателя. Поисках адвокат. Той ми се присмя. Присмяха ми се и другите надзиратели, към които се обърнах. Бях фактически изолиран от външния свят. Опитах се да пиша писмо, но разбрах, че всички писма се четат и цензурират или конфискуват от затворническите власти, и че на „краткосрочните“ не се разрешава да пишат изобщо. После се опитвах да изпратя тайно писма навън по затворници, които бяха излежали присъдата си, но разбрах, че ги обискирали, открили писмата и ги унищожили. Както и да е, мислех си аз. Всичко това прави само по-черно делото, което ще заведа щом веднъж изляза навън!

Но дните си минаваха и аз си „посъбрах ума“. Чух невероятни и чудовищни разкази за полицията, полицейските съдилища и адвокатите. Затворниците ми разказваха за собствените си преживелици с полицията в големите градове, и тези разкази бяха ужасни. А още по-ужасни бяха разказваните от тях слухове за хора, загинали в ръцете на полицията, които по тая причина не можеха да свидетелствуват сами. Години по-късно, в доклада на комисията Лексоу, щях да прочета за истински случки, далеч по-ужасни от тези, които ми бяха разказани. През първите дни в затвора обаче посрещах тези приказки с насмешка.

Но докато дните си минаваха, започнах да се убеждавам. Видях със собствените си очи невероятни и чудовищни неща в този затвор. И колкото повече се убеждавах, толкова по-дълбоко се загнездваше в мен страхът от полицейските копои и от цялата машина на углавното правосъдие.

Възмущението ми се отливаше, а в душата ми заплискаха вълните на страха. Видях най-после, съвършено ясно, срещу какво съм се опълчил. Започнах да ставам хрисим и скромен. С всеки изминат ден в мен се затвърдяваше решението да не вдигам никакъв шум, когато изляза на свобода. Всичко, което щях да искам тогава, беше възможността да се изпаря някъде по-далеч. Точно така и направих, когато ме пуснаха. С език зад зъбите, излязох смирено и — поумнял и по-покорен — се изхлузих към щата Пенсилвания.

info

Информация за текста

Jack London

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, април 2003

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2182]

Последна редакция: 2006-12-17 19:03:05