Читать «Окошарен» онлайн - страница 2

Джек Лондон

От канцеларията ни отведоха в „хобо“, където ни затвориха. „Хобо“ е онази част от дранголника, където в една голяма килия с железни решетки затварят заедно всички престъпници на дребно. И тъй като „хобо“, тоест скитниците, съставляват основната маса в тази категория, престъпници, гореспоменатата желязна клетка е наречена „хобо“. Там вече заварихме няколко скитници, прибрани тази сутрин, а от време На време вратата се отключваше и при нас напъхваха нови двама-трима души. Накрая, когато се насъбрахме шестнайсет души, отведоха ни горе в съдебната зала. А сега ще ви опиша Достоверно какво се случи в тази зала, защото знайте, че там целият патриотизъм на американски гражданин получи удар, от който никога не се съвзе напълно.

В залата бяхме шестнайсетте арестанти, съдията и двама съдебни пристави. Съдията, изглежда, изпълняваше и длъжността на секретар. Нямаше никакви свидетели. Не присъствуваха и никакви граждани на Ниагара Фолс, за да погледат и разберат как се раздава правосъдието в техния град. Съдията хвърли поглед на лежащия пред него списък с „делата“ и извика някакво име. Един от скитниците се изправи. Съдията погледна пристава.

— Скитничество, ваша милост — рече той.

— Трийсет дни! — каза негова милост.

Скитникът седна, а съдията вече викаше ново име и скитник се изправи на крака.        Съдът над първия скитник трая точно петнайсет секунди. Над следващия — премина със същата бързина. Приставът каза: „Скитничество, ваша милост“, а негова милост рече: „Тридесет дни.“ И така продължи като по часовник — на скитник петнайсет секунди… и трийсет дни.

„Клети безсловесни добичета!“ — помислих си аз. Но ц, чакайте да дойде моят ред: ще дръпна една „реч“ на негова милост! Някъде по средата на тази съдебна процедура негова милост, ръководен от някаква прищявка, даде възможност на един от нас да говори. То пък се случи така, че този човек беше истински скитник. Не притежаваше нито една от отличителните черти на „изпечения“ професионален скитник. Ако такъв се доближи до нас, докато чакаме Товарен влак край някоя водна цистерна, без колебание бихме го класифицирали като „заек“. Така наричат новаците в царството на скитниците. Този скитник-новак беше в напреднала възраст — бих казал някъде към четирийсет и пет години. Беше поизгърбен, по изгорялото му лице имаше бръчки.