Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 75

Пътят беше широк — главен търговски маршрут, достатъчно широк, за да карат по него в редица пет-шест фургона, без да им е тясно, настлан с пръст и глина, която многото години употреба бяха утъпкали дотолкова, че беше корава почти като древната каменна настилка, показваща се от време на време по краищата или на завоите. Мат и Егеанин забързаха към тревата от другата страна — Ноал вървеше по петите им — през трополящия търговски керван, пазен от една нашарена с белези жена и десетима мъже със свирепи погледи, с кожени елеци, покрити с метални пулове.

Фургоните на заселниците бяха със странна форма, извити нагоре в двата края, някои теглени от коне или мулета, други от волове. Между тях босоноги деца подкарваха с пръчки стада от техните четирироги кози с дълъг черен косъм и едри, с провиснали гуши бели крави. Един мъж в края на фургоните, с торбести сини гащи и кръгла червена капа, водеше породист изгърбен бик с дебело въже, вързано за халката в ноздрите на животното. Ако не бяха дрехите, спокойно можеше да мине за човек от Две реки. Той изгледа Мат и останалите, сякаш се канеше да ги заговори, после поклати глава и продължи напред, без да ги погледне повече. Заради куцането на Мат не можеха да вървят бързо, но и заселниците се движеха бавно, макар и упорито и равномерно.

Присвила рамене и стиснала шала под брадичката със свободната си ръка, Егеанин издиша и поотпусна пръстите, които бяха започнали да стискат почти болезнено Мат за хълбока. След малко се изправи и изгледа сърдито подминаващия гръб на селянина, сякаш се канеше да го подгони и да заудря между ушите и него, и бика му. Не стига това, ами след като селянинът ги подмина на около двайсет крачки, тя отмести навъсения си поглед към отряда сеанчански войници, маршируващи в средата на пътя със скорост, с която скоро щяха да задминат заселниците, може би около двеста души в колона по четирима, следвани от пъстра сбирщина теглени от мулета фургони със здраво затегнати платнища. Средата на пътя беше оставена за придвижвания на военни. Неколцина офицери на коне с шлемове с тънки пера, които криеха всичко освен очите им, яздеха начело на колоната, без да поглеждат нито наляво, нито надясно. Знамето зад тях беше с нещо като стилизиран връх на стрела или може би котва, с кръстосана през нея дълга стрела и назъбена мълния в злато, с изписан текст и цифри отдолу, които Мат не можа да разчете, тъй като вятърът го вееше ту насам, ту натам. Мъжете по фургоните на обоза бяха с тъмносини палта и панталони и ръбести червено-сини шапки, но войниците бяха по-накипрени от повечето сеанчанци: люспестите им брони бяха нашарени на сини черти със сребристобяло отдолу и на червени с жълто, а шлемовете им бяха боядисани и в четирите цвята така, че да приличат на лица на страховити паяци. На предницата на всеки шлем беше закрепен голям знак с котвата — Мат реши, че трябва да е котва — и стрела и мълния, и всеки освен офицерите носеше на хълбока си двойно извит лък с издут колчан на колана и къс меч от другата страна.