Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 73

Беше затаил дъх и се чудеше дали някой ще забележи, че вързопът, който носи, е богато извезан, и ще попита защо го е оставил да подгизва в дъжда, чудеше се и се проклинаше, че бе отпрал един красив гоблен само защото се бе оказал подръка. Всичко се забави. Егеанин пристъпи, хвърли юздите на коня си в ръцете на Домон, който ги хвана с поклон от седлото си. Гуглата на Домон беше смъкната, колкото да покаже, че главата му е обръсната от едната страна и че останалата му коса е сбрана на плитка, увиснала до рамото му. От гъстата къса брада на иллианеца се стичаха дъждовни капки, но той успя някак да хвърли нагъл поглед като истински со’джин, потомствен висш служител на особа от Кръвта и с това — почти равен на Кръвта. Определено по-високостоящ от всеки прост войник. Егеанин хвърли поглед през рамо към Мат и товара му, със замръзнало лице, което можеше да мине за надменно, ако човек не знаеше колко е ужасена от това, което вършеха. Високата сул-дам и нейната дамане тръгнаха енергично назад по тунела, приключили с огледа си. Ванин, който водеше няколко от товарните коне и винаги седеше на седлото си като чувал с лой, се наведе от седлото си и се изплю. Мат не знаеше защо точно това се бе закачило в спомена му, но беше. Ванин се изплю и прозвучаха тръби, тънко и рязко, в далечината пред тях. Южно от града, където някои хора се канеха да подпалят сеанчанските запаси с храна, складирани покрай Крайбрежния път.

Командирът на стражата се поколеба, като чу тръбите, но изведнъж над града силно заби камбана, после друга, а след това сякаш стотици закънтяха тревожно в нощта, а черното небе се раздра от повече мълнии, отколкото можеше да породи и най-силната буря, сребристосини стрели, забиващи се право в стените. Те окъпаха тунела с мигаща светлина. И точно тогава започнаха виковете, съпроводени с взривове в града, и писъците.

Мат изруга Ветроловките, че са се задействали по-рано, отколкото му бяха обещали. Ала усети, че заровете в главата му се кротнаха. Защо? От това му се дощя отново да прокълне всичко, но и за това не остана време. В следващия миг офицерът припряно подканяше Егеанин да се качва на седлото и да тръгва, бързо зараздава заповеди на извиращите от стражевата кабина войници, един отпрати на бегом в града да разбере за какво е тревогата, а на другите разпореди да заемат позиции срещу всякаква заплаха, било отвътре или отвън. Кръглоликата се разтича да застане със своята дамане сред войниците, още две жени, свързани с ай-дам, изтичаха от караулната. А Мат и останалите препуснаха в галоп навън сред бурята, понесли със себе си три Айез Седай, две от които — избягали дамане, и отвлечената наследничка на сеанчанския Кристален трон. Зад тях над Ебу Дар се развилня много по-ужасна буря. „Мълнии, повече от стръкове трева“…