Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 51

Сашале опипваше айилския си гердан, сякаш не забелязваше притесненията на Самицу, нито втренчения й поглед.

— Това може и нищо да не е, но може и да си струва да го разберем — рече тя, — но Коргайд само донесе какво е чула. Ако искаме да разберем нещо, трябва сами да отидем и да видим. — И без повече думи се обърна и закрачи към вратата, като остави на Самицу единствения избор или да припне след нея, или да остане. Непоносимо беше! Но пък и да остане беше немислимо.

Сашале не беше по-висока от нея, но се наложи да забърза, за да не изостава, докато Червената плавно се плъзгаше по широките коридори с ръбести сводове. Да поведе и дума не можеше да става, освен ако не се затичаше. Закипя мълчаливо, въпреки че това изискваше да стисне зъби. Да спориш с друга Сестра пред външни хора в най-добрия случай беше нередно. Нещо повече, несъмнено щеше да е безполезно. А това само щеше да изкопае дупката, в която бе паднала, още по-дълбоко. Изпитваше огромно желание да ритне нещо.

Светилниците — на равни интервали — даваха обилна светлина дори в най-тъмните участъци на коридора, но нямаше много цвят или украса, освен редките гоблени с извезаното по тях, все едно дали лов на дивеч, или храбро сражаващи се благородници. В няколко ниши в стените се мяркаха златни изделия или порцелан от Морския народ, а в някои коридори корнизите бяха направени на фризове, повечето оставени небоядисани. И това бе всичко. Кайриенците криеха богатството си от хорски очи, както правеха с още много неща. Слугите и слугините, усърдно забързани по коридорите като колони мравки, бяха облечени в униформи с цвят на въглен, освен онези, които обслужваха пребиваващите в двореца благородници — те изглеждаха пъстри в сравнение с другите, с гербовете на своите Домове, извезани на гърдите, а яките и понякога ръкавите на ливреите им показваха цветовете на Дома. Един на всеки десет беше с палто или рокля изцяло в цветовете на Дома и изглеждаше почти като чужденец между останалите. Но всички държаха очите си сведени надолу и едва спираха, колкото да поднесат бързите си поклони и реверанси на двете подминаващи ги Сестри. Слънчевият палат се нуждаеше от поддръжката на стотици и стотици слуги и тази заран като че ли всички бяха излезли по спешните си работи.