Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 45

Когато предната неделя Кацуан си тръгна и я остави да командва, задачата й се беше сторила ясна и проста. Да се погрижи кайриенският котел да не кипне отново. За момента задачата й се беше сторила проста, макар да не беше се забърквала сериозно досега в политика. Само един от благородниците държеше под оръжие сериозна сила, а Добрайн общо взето сътрудничеше добре, като че ли искаше всичко да е мирно и кротко. Разбира се, беше приел глупавия пост „Стюард на Кайриен за Преродения Дракон“. Момчето бе назначило „Стюард“ и на Тийр, мъж, замесил се в бунт срещу него само преди месец! Ако беше направило същото и в Иллиан… Изглеждаше съвсем вероятно. Тези назначения щяха да създадат доста грижи на Сестрите преди да се оправи цялата каша! Момчето не им носеше нищо освен неприятности! Все пак засега Добрайн като че ли използваше новия си пост само за да поддържа ред в града. И за да може кротичко да окаже подкрепа на Елейн Траканд в претенцията й за Слънчевия трон, ако тя изобщо изявеше претенции за него. Самицу беше доволна да стигне дотук, изобщо не я интересуваше кой щеше да вземе Слънчевия трон. Изобщо не я интересуваше Кайриен.

Сипещият се зад прозореца сняг изведнъж се завихри от внезапния порив на вятъра, като калейдоскоп. Така… спокойно. Беше ли ценила някога спокойствието? И да беше, определено не можеше да си спомни.

Нито възможността Елейн Траканд да вземе трона, нито новата титла на Добрайн я слисваха толкова, колкото тъпата, и при това тъпо настоятелната мълва, че момченцето ал-Тор щяло да иде в Тар Валон и да се предаде на Елайда, въпреки че не бе направила нищо, за да разсее тези приказки. А ги разправяше всеки, от благородника до последния коняр, което пък си беше много добре за поддържането на мира. Играта на тронове беше секнала напълно; е, поне в сравнение с нормалното състояние на нещата в Кайриен. Айилците, дошли в града от огромния си лагер на няколко мили на изток, вероятно помагаха, колкото и да ги мразеше повечето население. Всички знаеха, че са следовници на Преродения Дракон, и никой не искаше да рискува да се озове откъм неподходящата страна на хилядите айилски копия. Младият ал-Тор беше много по-полезен с отсъствието си, отколкото с присъствието. Слуховете от запад за върлуващи айилци — плячкосвали, палели, избивали поголовно, така поне говореха клюките, разнасяни от търговци — даваха на хората още едно основание да стъпват на пръсти покрай тия, които бяха тук.