Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 16

Той насочи вниманието си към Товейн и Габрел леко си пое дъх. Само една усмивка значи. Дружелюбен жест. Често пъти беше толкова мил… Можеше и за привлекателен да мине, стига да беше нещо друго, а не това, което беше.

Лицето на Товейн светна и на Габрел й се наложи да се удържи да не поклати удивено глава, не за първи път. Придърпа качулката си уж заради студа, тъй че лицето й да се скрие и в същото време да може да надникне иззад ръба, и изгледа скришом Червената сестра.

Всичко, което знаеше за нея, говореше, че тя заравя омразите си в плитки гробове, ако изобщо ги заравяше, а Товейн мразеше мъжете, можещи да преливат, мразеше ги толкова дълбоко, колкото всяка Червена, която Габрел бе познавала. Всяка Червена бе длъжна да презира Логаин Аблар след неговите твърдения, че тъкмо Червената Аджа го е принудила да се превърне в Лъжедракон. Нищо, че сега той си мълчеше, белята беше сторена. Сред пленените с тях Сестри имаше и такива, които гледаха на Червените, сякаш си мислеха, че те поне са попаднали в капан, устроен от самите тях. А ето, че в същото време Товейн едва ли не му се подхилкваше. Габрел прехапа озадачено долната си устна. Вярно, Десандре и Лемай бяха наредили всяка да се опита да се домогне до сърдечна връзка с ашамана, който ги е обвързал — мъжете трябваше да бъдат приспани преди Сестрите да успеят да направят нещо полезно, — ала Товейн открито настръхваше при всяка заповед на някоя от двете Сестри. Не понасяше да им се подчинява и сигурно щеше да откаже, ако Лемай не беше също Червена, колкото и да признаваше, че трябва да е така. Или че никоя не признаваше властта й, след като ги докара до пленничество. Това също го мразеше. Но точно тогава бе започнала да се усмихва на Логаин.

Впрочем, как можеше Логаин да си седи от другата страна на връзката й и да приема тази усмивка за нещо друго освен измама? Габрел беше опипвала и този възел, без да може да го развърже. Той знаеше твърде много за Товейн. Само това, че знаеше от коя Аджа е, трябваше да му стига. И въпреки това Габрел усещаше у него толкова малко мнителност, когато погледнеше Червената сестра, колкото когато погледнеше самата нея. Едва ли беше лишен от мнителност — той, изглежда, беше недоверчив към всички. Но по-малко към която и да било Сестра, отколкото към някои ашамани. Това също не й се струваше смислено.

„Не е глупак — напомни си тя. — Тогава защо? И едно «защо» за Товейн, също така. Какво точно крои тя?“

Изведнъж Товейн махна привидно топлата усмивка от лицето си и заговори така, сякаш тя бе изрекла поне един от въпросите си на глас.

— Докато ти си наблизо — измърмори Червената през облаче бяла пара, — той почти не ме забелязва. Направила си го свой пленник, Сестро.

Изненадана, Габрел неволно се изчерви. Товейн никога не подхващаше разговор, а да се каже, че не одобрява положението си спрямо Логаин, щеше да е пълно омаловажаване. Съблазняването му й се беше сторило очевидно средство да се доближи до него достатъчно, за да разбере плановете му, слабостта му. В края на краищата, макар той да беше аша’ман, тя беше Айез Седай много преди да се е родил, а и едва ли можеше да се нарече съвсем невинна, що се отнасяше до мъжете. Глупачка, по-скоро. Играта й на доманка бе показала, че крие няколко изненади и няколко вълчи капана. Нещо, за което тя много се опасяваше, че Товейн е разбрала, поне отчасти. Но и всяка Сестра, която й се беше подчинявала, също трябваше да го е разбрала, а тя със сигурност знаеше, че няколко са го разбрали. Никоя не бе заговаряла за този проблем, а и едва ли някоя щеше да си го позволи, разбира се. Логаин успяваше да прикрие връзката по един груб начин, за който тя продължаваше да вярва, че няма да й попречи да разбере дали крие чувствата си, ала понякога, докато лежаха на една възглавница, той сваляше маската си. Резултатите, най-меко казано, бяха… опустошителни. В такива моменти — никаква хладна сдържаност, никакво хладнокръвно проучване. Никакъв разум изобщо.