Читать «Кръстопътища по здрач» онлайн - страница 15

Почти. Ако се изключеше онзи възел от усещания и чувства, същината на Логаин Аблар, който непрекъснато си стоеше в най-задното кътче на ума й, онова постоянно чувство на сдържано безпокойство, на мускули, винаги на ръба на напрягането. Така навярно се чувстваше вълк, тръгнал на лов. Или лъв, може би. Главата му непрекъснато се движеше; дори тук той оглеждаше околността, сякаш очакваше да го нападнат.

Никога не беше имала Стражник — ненужен каприз за Кафявите; някой нает слуга можеше да свърши всичко, от което имаше нужда — и затова й се струваше непривично да е не само в единия край на връзка, но и на лошия край, тъй да се каже. Че и много по-лошо от това да си откъм лошия край; тази връзка изискваше от нея да се подчинява, а пък тя никак не търпеше забрани. Тъй че всъщност изобщо не беше като връзката със Стражник. Сестрите не принуждаваха Стражниците си към покорство. Е, във всеки случай не много често. И освен това Сестрите не бяха обвързвали от столетия мъже против волята им. Все пак това й предлагаше вдъхновяваща тема за изследване. Беше се трудила над тълкуването на това, което изпитва. Понякога сякаш почти беше в състояние да чете мислите му. В други случаи бе все едно да се луташ без светилник в някоя мина. Допускаше, че ще се опитва да проучва дори ако проснеха врата й на дръвника на палача. А си беше точно това, до голяма степен. Той я усещаше също толкова добре, колкото тя него.

Не биваше никога да го забравя. Някои ашамани може би вярваха, че Айез Седай са се примирили с пленничеството си, но само глупак щеше да помисли, че петдесетте и една обвързани насила Сестри до една ще се поддадат на пълно примирение, а Логаин не беше глупак. Освен това знаеше, че са изпратени, за да унищожат Черната кула. И все пак, ако заподозреше, че все още се опитват да намерят начин да сложат край на заплахата от стотиците мъже, можещи да преливат… Светлина, както бяха стегнати, само една заповед щеше да ги скове на място! Нищо не можеше да се направи срещу Черната кула. Не разбираше защо не им се даде тази заповед, просто като предпазна мярка. Трябваше да успеят. Един провал и светът беше обречен.

Логаин се извърна в седлото — внушителен, с широки рамене, в добре прилягащо му наметало, черно като катран, без никаква украса, ако се изключеше сребърният Меч и червенозлатият Дракон на високата му яка. Черното наметало беше отметнато, сякаш той отказваше да позволи на студа да го докосне. И сигурно беше така; тези мъже като че ли бяха убедени, че трябва да се борят с всичко, непрекъснато. Усмихна й се — утешително? — и тя примигна. Нима беше допуснала толкова много тревога да се изплъзне от нейния край на връзката? Толкова деликатен бе този танц, това непрестанно усилие да сдържа чувствата си, да изрази само подходящите реакции. Беше почти като изпитанието за шала, където всеки сплит трябваше да се заплете точно по този и този начин, без най-мъничката грешка, въпреки всичко, което можеше да те разсее. Само че това изпитание продължаваше непрестанно.