Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 5

— Не намирам нищо странно в неочакваните бури — отвърна тя.

Розалин бързо затвори капака на кутията, но засега не беше в състояние да я заключи. Позна гласа на господин Форбс, но й беше невъзможно да го види. Възприемаше само светлината около бюрото си, защото черните петна пред очите й скриваха останалата част от стаята.

— Точно в това е проблемът, професоре. Небето е ясно, цяла вечер си беше такова. Едно облаче не се вижда.

Тя започна да спори с него, спомнила си за гърма малко преди мълнията, но когато се опита да различи някои предмети в стаята, погледът й попадна върху непроверените изпитни работи. Нямаше време за дебати върху природните аномалии, дори случайно да се интересуваше от проблема.

— Не бих се тревожила за това, господин Форбс — каза тя, приключвайки темата. — Ако бурята утихне, преди да стигне до нас, аз ще съм доволна.

— Да, госпожо — отговори той и затвори вратата. Когато го чу да си тръгва, тя за момент разтърка очи зад очилата с телени рамки. Погледна отново към бюрото си и забеляза, че хаотично движещите се върху него черни петна вече са по-малко.

И точно тогава я стресна друг мъжки глас, дълбок и непознат, в който явно звучеше… Дали не беше гняв? Или само раздразнение? Каквото и да беше, от този глас кожата й настръхна.

— Не трябваше да ме викаш, лейди.

ГЛАВА ВТОРА

Понеже не откри никакъв смисъл в чутите думи, Розалин предположи, че нещо не е доразбрала.

— Моля? — попита тя.

Опита се да различи в тъмнината неясната фигура до прозорците.

Светлината от настолната лампа не стигаше дотам, а освен това пред очите й все още мержелееха няколко петна. Различи само едър силует, зад който се открояваха сградите на колежа. Докато се взираше, усети настъпилата тишина. Мъжът не отговори. Просто си стоеше там. Заедно със зараждащата се тревога по гръбнака й отново пробяга тръпка.

Ядосана на себе си, Розалин се опита да се пребори с неприятното усещане. В тази стая професорът и авторитетът бе тя, а той сигурно беше студент. И безспорно господин Форбс щеше да я чуе, ако извика. Но мисълта, че е била дотолкова не на себе си, та дори не го е усетила да влиза, й се стори обезпокоителна.

Тогава си спомни с какво беше заета, преди господин Форбс да я прекъсне. И с нотка на подозрение в гласа, тя попита:

— От колко време се спотайвате в сумрака, господин…

Той не се представи. Изобщо не й отговори. Сега вече цялото й раздразнение се насочи към него. Розалин стана, отиде до вратата и запали лампата в стаята, за да огледа посетителя си. Светлината заля всяко ъгълче на просторното помещение и освети лицето на мъжа, който се беше втренчил в лампите по тавана. Мръщеше ли се, или само бе присвил очи?

Представляваше наистина изненадваща гледка.

Атлет, без съмнение настоящ или бъдещ футболист². Треньорът на колежа Уестърли би продал родната си майка, за да привлече към студентския отбор мъж с подобно телосложение, въпреки че последният изглеждаше попреминал възрастта за споменатия спорт. Навярно беше на нейните години или малко повече, някъде към трийсетте. Но тялото му се бе запазило изумително атлетично и мускулесто. В групите, в които преподаваше Розалин, имаше няколко такива. Типично за тях беше да пускат шеги и да развалят дисциплината в часовете, отколкото да слушат лекциите й.