Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 4

Изработката беше прекрасна, а качеството — превъзходно, щом мечът бе успял да оцелее на открито векове наред. Обикновено толкова добре запазени бяха само намерените при разкопки предмети. Имаше скандинавски произход. Дори Дейвид да не й го беше казал, тя пак щеше да разпознае оръжието на езичник. Меч, направен за богат човек и наречен Проклятието на Бладдринкър. Меч на викинг.

Розалин беше професор по история. Въпреки че епохата на викингите не беше от най-любимите й, тя доста добре я познаваше. Скандинавците се славеха с това, че са кръщавали оръжията с имена, необикновени като техните собствени. Макар че досега не бе попадала на толкова страшно име — Проклятието на Бладдринкър. Нямаше представа защо първият му собственик го е нарекъл така, а значението на името се бе загубило през вековете.

И тъй като новата придобивка в колекцията й изцяло я бе обсебила, щеше да размишлява над това. Колко ли живота е отнел? Няколко или неизброими? Древните скандинавци, ужасът на северните морета, са били агресивен и кръвожаден народ. Нападали, плячкосвали и се оттегляли. Мечът навярно е бил използван в битки векове наред, щом като не е бил погребан с първия си собственик според обичаите на викингите. А защо е станало така? Може би го е загубил? Може би не е загинал в сражение, а е умрял в мирно време, след като е подарил оръжието? А може и да е загинал в битка, но далеч от приятели и бойни другари, в чужда земя, и не е имало кой да изпълни езическите обреди по погребението му?

Знаеше, че никога няма да намери отговор на безкрайния низ от въпроси. Разочарованието й като учен направо бледнееше пред удоволствието да притежава меча.

— Проклятие на Бладдринкър — каза Розалин на глас и взе древния меч, неспособна да устои на желанието да го подържи в ръцете си. — Няма вече да те използуват за това, за което си бил създаден. Няма да проливаш нова кръв. Но ти давам дума, че ще се грижа за теб.

Пръстите й се сключиха около изненадващо топлата дръжка и тя вдигна меча от леглото му от златистожълто кадифе. Беше по-тежък, отколкото очакваше. Щеше да го изпусне, ако не беше подсилила китката си с другата ръка. И както държеше оръжието вдигнато пред себе си, чу слаб гръм в далечината. Миг след това откъм прозорците на стаята се възпламени мълния, и тя уплашено възкликна. Сякаш в лицето й се насочиха десетина фотографски светкавици, които я заслепиха и известно време нищо не виждаше.

Оръжието натежа в ръцете й. За да не го изтърве и острието да се стовари върху масичката, тя го подпря с отворена длан. Нарани пръста си в една от нащърбените части и трепна от болка, а сърцето й лудо заби при мисълта за избегнатата на косъм злополука. Въпреки че почти не виждаше в тъмнината, Розалин внимателно сложи меча в кадифеното му легло, като същевременно проклинаше синоптиците. Сутринта за днес и утре бяха предсказали ясно време. Никак не я привличаше идеята за тричасово шофиране в дъжда до къщата на Гейл.

— Чухте ли гръмотевицата, професор Уайт? — достигна до нея гласът на господин Форбс, нощният пазач, откъм вратата. — Много странна работа.