Читать «Пленница на любовта» онлайн - страница 2

При мисълта за тази среща кръвта й отново кипна. Преди да го чуе от друг деканът Джонсън сам искаше внимателно да й съобщи лошата вест за назначаването на Бари Хортън в катедрата. Най-голямата катастрофа в живота й беше Бари Хортън — ярко доказателство за това, че една жена може да бъде наивна и лековерна във всяка възраст. А сега щеше да й стане колега.

Деканът подходи много дипломатично наистина, но всъщност я беше повикал, за да се убеди, че тя няма да създава пречки и няма да поднови обвиненията си срещу Бари. Като че ли би се подложила втори път на такова унижение.

Сега беше гладна, разгневена от незаслужения успех на бившия си годеник, без да може да се съсредоточи върху писмените работи пред себе си, защото колетът до нея я изкушаваше да го разопакова. Подложи на изпитание волята си. Обеща си да не го докосва, докато не оцени и последната тема от изпита и… по дяволите всичко останало.

Старинните оръжия бяха нейната страст, единственото нещо, от което се интересуваше освен средновековната история, нейната специалност. Баща й ги колекционираше — необичайно хоби за свещеника от малко градче. След смъртта му тя наследи сбирката му от старинни оръжия и постепенно я обогатяваше — когато можеше да си го позволи. При всяко свое посещение в Англия отделяше толкова време на антикварните магазини, колкото и на проучванията за книгата, която пишеше за нормандското нашествие в страната през 1066.

Беше взела със себе си продълговатия пакет и в класната стая. Не й се искаше да го оставя в колата, но по-скоро, да го губи от поглед. Прекалено дълго го бе чакала да пристигне. След като за първи път чу за съществуването на Проклятието на Бладдринкър¹, й бяха нужни цели три години да открие собственика му. С въодушевление разбра, че древният меч е обявен за продан, но не на търг, където знаеше че цените са прекалено високи за нея. После дойде разочарованието от опита й да се спогоди с ексцентричния собственик на меча — сър Айзък Диърборн. Той просто отказа да й го продаде. Още четири месеца преминаха в пазарлъци и уточняване на подробностите, но вече без личното й участие.

— Никоя жена не бива да притежава Проклятието на Бладдринкър — беше заявил сър Айзък Диърборн без никакви други обяснения, когато тя за първи път се свърза с него. И повече не отговори нито на следващите й телефонни обаждания, нито на писмата й. Но Дейвид, скъпият Дейвид, нейният брат по душа, ако не по рождение, осиновеното от семейството й сираче, се бе заел с непосилната задача вместо нея. Най-сетне, след четири месеца, той се съгласи да изпълни необичайните изисквания на Диърборн и покупката бе осъществена.

Розалин изпадна в екстаз, когато Дейвид й се обади от Англия да съобщи, че изпраща меча. А после се учуди на думите му:

— Няма как да ми възстановиш парите, Роузи. Наложи се да подпиша клетвена декларация никога да не продавам и дори да завещавам на жена този меч. Никъде обаче не се споменава, че не мога просто да го подаря. Така че, приеми го като подарък за рождения си ден — за петдесет години напред.