Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 219

Робърт Хайнлайн

Успехът тръгна ръка за ръка с нас още от първия ден. На добро място сме — до арката на Елм Стрийт и Старата главна. Ниските цени ни осигуриха стабилен оборот, да не говорим пък за магическата дарба на Маргрете да приготвя вкуснотии… или за нейната красота и обаяние. Ние продаваме не калории, а щастие, от което Маргрете сипва щедра порция във всяка чиния. Има и за себе си, и за целия свят.

А пък щом аз се грижа за паричките, нямаше как да се провалим. Добре си правя сметките. И ако някой ден цената на съставките изяде малката печалба от шоколадовата мелба, цената се вдига — точка по въпроса! Господин Велзевул, президентът на местната банка, твърди, че страната се намирала в продължителен период на умерен възход и благоденствие. Надявам се да е прав, но не изпускам нито за миг от очи брутните приходи.

В градчето ни пък търговията с недвижимост преживява истински разцвет. Причината е в семейство Фарнсуърт, както и в благоприятната промяна на климата. Преди типичният богат тексасец поддържаше лятна вила в Колорадо Спрингс, но тук вече не можем да пържим яйца по тротоарите си и жителите на Тексас започват да забелязват чара на Канзас. Разправят, че нещо станало с въздушните течения. (Или бяха топлите океански течения? Никога не съм бил силен в природните науки.) Както и да е, лятото сега е чудесно, а зимата — мека. Мнозина от приятелите и съдружниците на Джери купуват земя в Рай и си строят летни вили. А господин Ашмедай, който се грижи за някои от деловите интереси на Джери, вече живее тук целогодишно. Доктор Адрамелех — ректорът на нашия колеж — веднага се погрижи Ашмедай да бъде избран в настоятелството и да му бъде присъден почетен докторат. Като бивш организатор на кампании за набиране на средства много добре го разбирам.

Радваме се на всички нови хора и не само заради парите им… но не бих искал Рай да стане пренаселено подобие на Далас.

Добре, че е невъзможно. Живеем в едно пасторално кътче и имаме само колеж. Църквата на общината също е една за всички секти — Църквата на Божествения оргазъм. Всеки сабат има училище за децата от девет и половина, службата започва в единадесет часа, а веднага след това са пикникът и оргията.

Тук никой не тика хлапетата насила към вярата, но младите хора искрено харесват нашата църква. Това се дължи на нашия пастор, преподобния доктор М. О. Лох. Струва ми се, че самият Малкъм е презвитерианин. В говора му още се усеща шотландският акцент. Но у него няма нищо от прословутия кисел шотландец и децата просто го обожават. Пръв е във веселбите и много умело ръководи ритуалите. Дъщеря ни Елиза толкова се е увлякла, че според думите й щяла да намери призванието си в църквата. (Празни приказки. Завърши ли гимназия, ще се омъжи още на другия ден. Мога да назова и името на щастливеца, макар да не ми е ясно какво толкова намира тя у него.)