Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 217

Огромният юмрук на Джери се сви върху лявото ми рамо.

— Не си отваряй устата!

А Локи продължаваше:

— Отгоре на всичко Яхве не ми се издължи!

— Че откъде накъде? Кой спечели?

— Ти игра нечестно. Тъкмо бях докарал любимото ти бойно петле, скъпия ти фанатик дотам, че да се прекърши. Ама ти подрани със Съдния ден. Ето го, седи тук. Питай го де, питай го! Дали още се кълне в тебе или те проклина? Питай го, после ми се издължи за баса. Имам да плащам сметки за боеприпаси.

— Обявявам тази препирня за крайно неуместна — натърти господин Кошчей. — Тук не е арбитраж. Яхве, както изглежда, основното оплакване срещу тебе е, че си непоследователен в правилата си за своите създания.

— Ха, да ги целувам по челата ли? Който иска омлет, трябва да счупи яйцата.

— Не се отклонявай от въпроса. Приложил си изпитание чрез унищожение. Няма да спорим дали е било творческа необходимост. Но накрая си отвел единия в рая, другата си зарязал… значи си наказал и двамата. Защо?

— Правилата са еднакви за всички. Тя не се справи.

— А не си ли ти богът, повелил да се връзват устите на рогатите твари, когато вършеят житото?

Следващото, което осъзнах, бе как стоя върху бюрото на господин Кошчей и се взирам право в огромното Му лице. Трябва Джери да ме е поставил там. Председателят ме питаше:

— Тази ли е твоята?

Озърнах се накъдето ми сочеше. И едва не припаднах. Марга! Студена и мъртва в лед, оформен като ковчег. Парчето заемаше голяма част от плота на бюрото, вече се топеше. Понечих да се хвърля върху леда, но установих, че не мога да помръдна.

— Това е достатъчен отговор на въпроса — продължи господин Кошчей. — Один, каква е съдбата на създанието?

— Тя загина в битка по време на Рагнарок. Заслужи цикъл във Валхала.

— Чуйте го само! — присмя се Локи. — Рагнарок не е свършил. И този път аз побеждавам. Това маце се пада на мен! Всички датски кучки са запалени… ама тази е като напалм! — Изпръхтя и ми намигна. — Нали така?

Председателят промълви тихо:

— Локи, досаждаш ми…

И онзи изведнъж изчезна. Нямаше го дори стола, на който седеше.

— Один, ще се лишиш ли от нея за част от този цикъл?

— За каква продължителност? Тя има право да е във Валхала.

— За неопределено време. Създанието пред нас бе изразило желание да мие чинии „вечно“, само и само да се грижи за нея. Макар да е съмнително дали разбира колко се проточва „вечността“… но то вече доказа, че намерението му е било напълно сериозно.

— Господин Председател, моите воини — мъже или жени — загинали в честна битка, са ми равни, а не роби. Гордея се, че съм пръв сред такива равни. Нямам никакви възражения… стига тя да се съгласи.

Сърцето ми сякаш подхвръкна. А от другия край на стаята Джери ясно прошепна в ухото ми:

— Рано е да се радваш. За нея може да са минали хиляда години. А жените са склонни да забравят.

Председателят се обърна към Яхве:

— Възроди я както е необходимо.