Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 218

— А кой ще плати?

— Ти. Приеми го като глоба, за да се научиш на последователност.

— Кой, аз ли?! Всяко свое пророчество сбъднах! А сега чувам, че не съм бил последователен! Това справедливост ли е?

— Не, това е Изкуство. Александре, погледни Ме.

Вдигнах глава към огромното лице и Неговият поглед ме прикова. Очите Му сякаш се уголемяваха с всеки миг. И накрая потънах в тях.

ХХIХ

Няма спомен за миналото;

па и за това, що има да стане,

няма да остане спомен у ония,

които бъдат отпосле.

Еклисиаст 1:11

Тази седмица Маргрете и аз, с помощта на дъщеря ни Герда, ще направим в къщата и ресторанта истинско скандинавско-канзаско почистване, защото Фарнсуърт, приятелите ни от Тексас — всъщност най-добрите ни приятели в целия свят — идват на гости. За Марга и за мен всяко гостуване на Джери и Кейти е Коледа и Четвърти юли, събрани в едно. Както и за нашите хлапета — Сибил Фарнсуърт е на годините на Инга. Двете момичета много добре се погаждат помежду си.

А този път ще бъде нещо специално. Ще доведат и Патриша Меримаунт. Пат също ни е отколешна приятелка и е най-милата особа на земята. Макар да е стара мома и учителка, в нея няма и капчица превзетост.

Семейство Фарнсуърт ни донесоха късмет в живота. По време на медения си месец двамата с Марга бяхме в Мексико. Точно тогава голямото земетресение съсипа Масатлан. Ние не пострадахме, но трудно се измъкнахме оттам, останали без паспорти, пари и пътнически чекове. На половината път към дома срещнахме Фарнсуъртови и така всичко се промени — вече нямахме проблеми. Вярно, прибрах се в Канзас и без един куфар, носех само бръснач в джоба си. (Бях сантиментално привързан към този предмет — Марга ми го подари и оттогава се бръсна само с него.)

Когато стигнахме до родния ми щат, открихме точно такова семейно заведение, каквото търсехме. Закусвалня в малкото университетско градче Рай, югоизточно от Уичита. Беше собственост на господин и госпожа А. С. Модей, които вече искаха да си отдъхнат от житейските грижи. Започнахме като техни наемни работници, но след по-малко от месец вече бяхме наематели. По-късно затънах до гуша в дългове към банката, което ни направи собственици (отначало само на хартия) на „Шоколадови мелби при Марга“ — със сокове и газирана вода, хотдогове, хамбургери и вълшебните датски сандвичи на Маргрете.

Тя искаше да наречем мястото „Шоколадови мелби при Марга и Алек“, но аз наложих вето върху идеята. Просто не звучи. Пък и именно Марга посреща клиентите, тя ни е най-добрата реклама. Аз работя незабелязано. Мия чиниите, чистя и върша каквато още помощна дейност се сетите. Астрид помага на Маргрете в салона. При нужда се включвам и аз. Всъщност всеки от нас умее да сготви или стъкми набързо всичко, което сме вписали в менюто. Дори откритите сандвичи. Само че с тях се придържаме точно към цветните снимки и указанията за съставките на Марга. За да бъдем честни към клиентите, единствено на Маргрете е позволено да импровизира.

А специалитетът, дал името на ресторантчето ни — мелбата с горещ шоколад, се поднася по всяко време и струва десет цента, макар така да носи брутна печалба само цент и половина. Всеки посетител, който има рожден ден, получава безплатно една мелба, а ние му изпяваме „Честит рожден ден“, пригласяйки си гръмко с барабан. Получава и целувка. На момчетата от колежа много им допада да ги целува Маргрете, дори повече от безплатната мелба. Разбирам ги напълно. Но пък и татенцето Греъм се облажва добре, ако имаме рожденичка. (Спазвам правилото да не се натрапвам с целувки на момичетата, но досега не ми се е случвало да го прилагам.)