Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 214

— Именно. Няма прецеденти. Никое човешко създание още не е било издигано до това равнище. Не се осмелявам и да предположа как ще постъпи Той.

— Е, ти ми обясни и преди, че има риск.

— Да. В голяма опасност си. Аз също, но мисля, че за тебе заплахата е ужасна. Поне в едно те уверявам, Алек — ако То реши да те унищожи, няма нищо да усетиш. То не е садистичен Бог.

— „То“ или „Той“?

— Ами… смятай го за „Той“. Реши ли да се въплъти, вероятно ще си послужи с човешка външност. В такъв случай се обръщай към Него с „господин Председател“ или „господин Кошчей“. Отнасяй се към него като към много по-възрастен от тебе мъж, когото почиташ безрезервно. Не се кланяй и не се умилквай. Дръж се твърдо и говори истината. И ако умреш, срещни края с достойнство.

Стражът, който ни спря на портата, не беше човек… но щом го погледнах втори път, вече изглеждаше съвсем нормално. Това е пример за пълната несигурност на всичко, което видях в мястото, наречено от Джери „Местното управление“.

— Съблечете се, моля — каза ми стражът. — Оставете дрехите при мен, после ще си ги приберете. А какъв е този метален предмет?

Казах му, че е бръснач.

— И за какво служи?

— Това е… нож за премахване на космите от лицето.

— Имате косми по лицето ли?

Впуснах се в подробни обяснения за бръсненето.

— Но щом не искате косми по лицето си, защо си ги отглеждате точно там? Да не би да имат някаква икономическа стойност?

— Джери, май ми свършиха думите.

— Аз ще се оправя.

Предполагам, че той поговори със стража, макар да не чух нищо. След малко Джери се обърна към мен:

— Остави и бръснача при дрехите. Той смята и двама ни за луди. Няма значение.

И да беше „То“, господин Кошчей ми изглеждаше като брат-близнак на доктор Симънс, канзаския ветеринар, при когото носех котки, кучета, веднъж и костенурка… поредицата животинки, с които споделих детството си. А кабинетът на Председателя беше точно копие на Симънсовия.

Съзнавах (тъй като бях трезвен до болка и напълно здрав), че това не е доктор Симънс, а приликата е постигната нарочно, но без намерение да ме заблуди. Председателят, бил Той, То или Тя, бе проникнал в съзнанието ми чрез някакъв вид хипноза, за да създаде обстановка, в която малко да си отпусна нервите. Доктор Симънс винаги галеше болните твари и им говореше ласкаво, преди да се заеме с неприятните, непознати и често болезнени за животното действия.

И това помагаше. Помогна и на мен. Знаех, че господин Кошчей не е старият ветеринар-хирург от момчешките ми години… но приликата породи у мен отдавнашното доверие.

Господин Кошчей вдигна глава, когато влязохме. Кимна на Джери и ме погледна.

— Сядайте.

Послушахме го. Той пак сведе очи към бюрото Си. Моите мемоари бяха отворени пред Него. Подравни листовете и ги остави настрана.

— Луцифер, как е положението в твоята околия? Някакви проблеми?

— Няма, господине. Е, освен обичайните оплаквания от пречистването на въздуха. Мога да се справя сам.

— Желаеш ли да управляваш на Земята през тази епоха?

— Моят брат не претендира ли за правото?

— О, да. Вече обяви Край на времето и потроши всичко. Но нищо не ме задължава да му разреша точно той да се заеме с новото строителство. Е, искаш ли я? Отговори Ми.