Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 212

— Пат каза, че в никакъв случай не бива да спиш сам.

— Пат си мисли, че съм болен. Но аз не съм.

— Няма да споря. И не се притеснявай толкова, мили. Мама Рахав ще те остави да спиш.

Събудих се по някое време от собствените си ридания и Кейти беше до мен, за да ме утеши. Сигурно Пат й бе разказала за моите кошмари. Щом Кейти ме успокои, заспах почти веднага.

Следващите дни бяха истинска идилия… но Маргрете я нямаше. Кейти обаче успя да ме убеди, че трябва да съм търпелив и да не се муся непрекъснато. Денем успявах да се сдържам, а макар нощем да ставаше по-зле, дори самотата не е толкова непоносима, ако Рахав е до тебе да те подкрепи, когато си се събудил беззащитен и смазан от живота. Винаги лягаше при мен… освен една нощ, когато трябваше да замине за малко. Сибил пое дежурството след продължителни наставления от Кейти.

Открих една забавна подробност у Сибил. Щом заспи, тя си връща истинската форма на африт, съвсем несъзнателно. Така става с петнайсетина сантиметра по-ниска и има симпатични рогца, които забелязах още на рецепцията в хотел „Сан Суси Шератон“.

Дните си прекарвахме в плуване, излежаване на слънце, понякога отивахме на коне до околните хълмове. За да си запази уютното гнезденце, Джери явно бе отмъкнал стотици квадратни километри земя. Струваше ми се, че можехме да отидем колкото си искаме надалеч.

А може би не разбирам как се правят тези неща.

Без „може би“ — за делата на божествено равнище ми е известно толкова, колкото на една жаба за неделята.

Джери отсъстваше вече седмица. На закуска Рахав донесе и моя ръкопис.

— Свети Алек, Луцифер изпрати съобщение, че държи да дописваш това постоянно.

— Добре. Нали може на ръка? Ако имате някъде наблизо пишеща машина, ще почуквам като кълвач — буквичка по буквичка.

— Ти си пиши на ръка, другото остави на мен. Върша и секретарска работа за княз Луцифер.

— Кейти, понякога го наричаш Джери, друг път Луцифер, но никога „сатана“.

— Той предпочита името Луцифер, но се отзовава на всяко друго. „Джери“ и „Кейти“ измислихме специално за двама ви с Марга…

— И „Сибил“… — вметна „дъщерята“.

— И „Сибил“. Права си, Егрет. Искаш вече да те наричаме с истинското ти име ли?

— Не. Много ми е приятно, че Алек и Марга ни познават с имена, които никой друг не знае.

— Я почакайте — намесих се. — Когато се запознахме, тримата бяхте толкова свикнали с тези имена, сякаш ги имате по рождение.

— С мамчето сме бързи като мълнии в импровизираните представления — засмя се Сибил-Егрет. — Те изобщо не подозираха, че са огнепоклонници, преди да вмъкна тази подробност в разговора. А и аз не знаех, че съм вещица, преди мамчето да го подхвърли. Израфел също си го бива. Но той имаше повече време да си подготви ролята.

— Всички сте ни разигравали, сякаш сме братовчеди от провинцията.

— Алек — сериозно започна Кейти, — винаги има основателни причини за онова, което Луцифер прави. Рядко ги обяснява. Но е злонамерен само към злите хора… каквито вие не сте.

Тримата се препичахме край басейна, когато Джери се върна внезапно. Каза ми рязко, без дори да погледне първо Кейти: