Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 213

— Навличай си дрехите. Тръгваме незабавно.

Кейти скочи и след миг дотича обратно с дрехите ми. Двете жени ме облякоха с бързата вещина на пожарникар, реагирал на тревожен сигнал. Кейти напъха моя бръснач в един джоб и го закопча грижливо.

— Готов съм! — обявих.

— Къде са мемоарите му?

Тя отново се върна за секунда.

— Ето ги!

През този миг Джери се бе извисил до почти четириметров ръст… и външността му се промени. Още си беше Джери, но вече разбирах защо Луцифер е известен като най-прекрасният сред ангелите — останали на небето или паднали.

— Рахав, ще ти се обадя, когато мога — каза той.

Пресегна се да ме вдигне.

— Чакай! Двете с Егрет трябва да го целунем за довиждане!

— Ох… По-бързичко!

Двете едновременно докоснаха с устни бузите ми. Джери ме сграбчи, сякаш бях детенце, и се понесохме право нагоре. За малко зърнах „Сан Суси“, площада с Двореца, после ги закриха пламъците и пушеците от геената огнена. И напуснахме този свят.

Как, колко и накъде пътувахме, не ми е известно. Приличаше на онова безкрайно пропадане към ада, но беше много по-приемливо в ръцете на Джери. Спомних си за времето, когато бях на две-три годинки и баща ми ме вземаше понякога в прегръдките си, докато заспя.

Вероятно съм се унесъл. Изведнъж се опомних, когато Джери зави и се устреми нанякъде. Стъпи и ме пусна да застана прав.

Тук имаше притегляне. Усещах тежестта на тялото си, имах представа за посока „надолу“. Но не мисля, че бяхме на някоя планета. Като че стояхме на платформа или веранда пред немислимо огромно здание. Нямаше как да го огледам, защото стояхме прекалено наблизо. Наоколо не се виждаше нищо друго освен безформено мъждукане.

— Добре ли си? — попита Джери.

— Да, така ми се струва.

— Чудесно. Слушай ме внимателно. Сега ще те отведа при… една Същност, която за мен и за моя брат — вашия бог Яхве — е това, което е Яхве за вас. Разбра ли ме?

— Ъ-ъ… може би. Не съм сигурен.

— А към Б е като Б към В. За тази Същност вашият Господ Йехова е хлапе, което строи пясъчни замъци на брега, после ги стъпква в детински каприз. За Него и аз съм дете. Отнасям се към него както вие към своето тройствено божество — отец, син и свети дух. Не се покланям на Същността като на Бог. Той нито очаква, нито изисква подобно близане на подметки. Яхве е може би единственият, страдащ от този любопитен порок. Поне аз не знам да има друга планета или място във вселената, където някой се прекланя пред божество. Но аз съм още млад и не съм пътувал много. — Джери се взираше съсредоточено в мен. Видя ми се разтревожен. — Алек, ще се опитам да ти обясня чрез едно сравнение. Когато си поотраснал малко, налагало ли ти се е да водиш домашен любимец при ветеринарен лекар?

— Не ми харесваше, защото животинките се плашеха.

— И на мен не ми харесва. И тъй, знаеш какво е да занесеш болно или ранено кученце при ветеринар. Трябвало е да чакаш, докато лекарят реши дали може да помогне с нещо или е най-милосърдно да отърве горката малка твар от мъките й. Прав ли съм?

— Да. Джери, искаш да ми кажеш, че всичко виси на косъм.