Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 208

— Аз ли да се обадя, мили? — попита Кейти.

— Да, моля те.

В ръката й отникъде се появи преносим апарат.

— Канцеларията на Луцифер, Рахав на телефона. Повторете, моля. Ще попитам.

Тя се извърна да погледне Джери.

— Ще говоря — съгласи се той. Не си помагаше с никакъв видим уред. — Да, аз съм. Не. Казах вече — не! Проклятие! Нека господин Ашмедай да се занимава с този въпрос. Сега ми прехвърлете другото обаждане. — Промърмори си нещо под носа в смисъл, че му е писнало от некадърници, после каза: — На телефона. Да, Господине! — Помълча доста дълго, слушаше съсредоточено. — Веднага, Господине. Благодаря.

Джери се изправи.

— Алек, моля те да ме извиниш. Имам работа. И изобщо не знам кога ще се върна. Опитай да си представиш, че си във ваканция… а домът ми е на твое разположение. Кейти, грижи се за него. Сибил, постарай се да го забавляваш добре.

С последната дума Джери изчезна.

— Охо, да го забавлявам!

Сибил вече стоеше пред мен и потриваше ръце. Дрехите й се изпариха в миг. Тя се ухили.

— Престани — кротко нареди Кейти. — Веднага облечи нещо или ще те отпратя.

— Само ми разваляш кефа — оплака се Сибил, но се покри с почти невидими бикини. — Имам твърдото намерение да избия от главата на Свети Алек всякакви мисли за оная датска брантия.

— На какво си готова да се обзаложиш, скъпа? Вече говорих по въпроса с Пат.

— Е, какво каза тя?

— Маргрете умее да готви.

Личицето на Сибил се сгърчи в гримаса на погнуса и презрение.

— Лежиш по гръб едва ли не петдесет години, без да ставаш, само и само да научиш занаята. После се примъква някаква повлекана, дето знае как да опече пиле и да свари пълнени чушки — и край! Не е честно.

Реших, че е време да сменим темата.

— Сибил, тези трикове с дрехите са смайващи. Дипломирана вещица ли си вече?

Вместо да ми отговори, тя се озърна към Кейти, която каза:

— Свършихме с театъра. Изплюй камъчето.

— Добре. Свети Алек, аз не съм вещица. Поначало магиите са пълна глупост. Нали знаеш онзи стих от Библията за вещиците — да не се оставят живи?

— Да. Изход, двадесет и втора глава, осемнадесети стих.

— Същият. Но староеврейската дума, преведена като „вещица“, всъщност означава „отровителка“. Да премахнеш всеки отровител от лицето на земята ми се вижда доста добра идея. Само че се чудя колко ли беззащитни старици са били изгорени или обесени заради един нескопосан превод?

(Възможно ли беше? Ами какво ставаше тогава с твърдението, че трябва да разбираме буквално словото Божие, което ми бе внушено от най-ранно детство? Нали уж преводачите по времето на крал Джеймс били вдъхновени от Бог, само тази версия — и само тя — може да се възприема буквално. Но… Не, не! Сибил сигурно бърка. Всеблагият ни Бог не би допуснал стотици, хиляди невинни да бъдат измъчвани до смърт заради неточен превод — грешка, която Той би поправил толкова лесно!)

— Значи онази вечер не си била на Черен Сабат. А какво правеше?

— Не каквото си мислиш. С Израфел сме приятелчета, а не гаджета.

— Израфел ли? Мислех си, че е в рая.