Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 206

— А колко висока беше стената?

— А? Де да знам. Височка си беше.

— Двадесет кубита.

— Сигурен ли си, Джери?

— Бях там от професионално любопитство. Война на нерви, съчетана с първата употреба на звукови оръжия.

— Кейти, питах те за височината, защото в Библията е записано, че си събрала цялото си семейство в къщата и не сте излизали, докато траела обсадата.

— Каква ужасна седмица беше! Но така се бях уговорила с израилтяните. Двете стаички едва побираха трима възрастни и седем деца. Свърши ни храната, останахме и без вода, а баща ми все натякваше, докато хлапетата цивреха. Охотно пускаше в джоба паричките, които му давах. Как иначе щеше да изхрани седем невръстни деца? Но му беше неприятно да се свира в къщата, където бях забавлявала клиентите си. Особено хапливо мърмореше, че се налага да спи на моето легло… тоест на работното ми място. И все пак се изтягаше в постелята, а аз лягах на пода.

— Значи цялото ти семейство е било в къщата, когато стените са се срутили.

— Ами да. Не смеехме дори да надникнем навън, преди да се върнат онези двама съгледвачи. Къщата беше белязана с червен шнур на прозореца.

— Кейти, къщата ти е била върху десетметрова стена. А според Писанието градските стени рухнали. Никой ли не пострада?

Тя ме изгледа учудено.

— Не, никой.

— Къщата не се ли разби заедно със стената?

— Нямаше такова нещо. Алек, много време мина оттогава. Но помня онези тръбни звуци и могъщия вик, после и тътена на земетресението, от което паднаха стените. А моята къща си остана непокътната.

— Свети Алек!

— Какво, Джери?

— Би трябвало да си наясно, щом си светец. Станало е чудо. Ако Яхве не си служеше с чудеса на всяка крачка, израилтяните никога не биха надвили ханаанците. Нахълтва една окаяна тълпа чифути в богата земя на укрепени градове… и не губи дори едно сражение. Чудеса и пак чудеса. Питай ханаанците, ако изобщо се натъкнеш на някой от тях. Моят брат твърде честичко им отреждаше да минат под меча, освен в редки изключения — по-младичките и хубавите ставаха роби.

— Но нали това е била Обетованата земя, а израилтяните са били Неговия избран народ.

— О, да, избрал си ги е. Но право да си кажем, не е много сладко да си избран от Яхве. Достатъчно ли добре познаваш Библията? Сещаш ли колко пъти им е правил сечено? Брат ми си пада малко извратен тип.

Вече бях погълнал достатъчно уиски, за да не се стресна прекалено. Но небрежното богохулство на Джери ме възпламени.

— Господ Бог Йехова е справедлив и честен!

— Казваш го, защото никога не си играл на топчета с него. Пък и „справедливостта“ не е идея, присъща на божествата. Тя е измислена от човеците илюзия. В самата основа на юдейско-християнските вярвания е заложена несправедливост — системата на изкупителната жертва. Така е и в целия Стар завет, но в Новия достига върха си чрез историята за Спасителя мъченик. Нима е справедливо да стовариш греховете си на чужд гръб? Няма значение дали жертвата е агънце, което колят ритуално на олтара, или е Месията, когото разпъват на кръста, за да изкупи греховете ти с гибелта си. Би трябвало някой да внуши на всички евреи и християни, които се кланят на Яхве, че безплатен обяд няма на този свят. Пък може и да има. Ако си в състояние на болезнен екстаз в мига на смъртта си — или на Страшния съд — пречистен си и хоп!… Право в рая. Прав ли съм? Нали ти точно така попадна на небето?