Читать «Спечели облог за Сатаната» онлайн - страница 209

— Там е тръбачът, който е кръстник на нашия Израфел. Той ме помоли да ти кажа при първия удобен случай, че не е лекето, на каквото се преструваше като „Родерик Кълвърсън трети“.

— Радвам се да чуя това. Той твърде добре изигра ролята на непоносимо младо говедо. И не можех да проумея как дъщерята на Джери и Кейти… или си само на Кейти?… е проявила лошия вкус да си губи времето с такъв серсем. Не говоря за самия Израфел, разбира се, а за ролята му.

— Ох, по-добре и това да разнищим. Кейти, имаме ли изобщо някаква роднинска връзка?

— Миличка, едва ли и доктор Дарвин би открил някакво генетично сходство. Но се гордея с тебе като със собствена дъщеря.

— Благодарско, мамче!

— Но нали всички сме в по-близка или далечна връзка — възразих аз, — още от прамайката Ева. Щом Кейти с всичките й бръчици и останалото се е родила, когато чедата Израилеви са скитали в пустошта, значи я делят към осемдесет поколения от Ева. Като знаем и твоята рождена дата, съвсем лесно ще пресметнем колко далечно може да е кръвното ви родство.

— Олеле, пак се замотахме. Свети Алек, мамичка Кейт си произхожда от Ева, аз — не. От друга раса съм, тъй да се каже. Дяволица съм. Най-точно — африт.

Тя веднага се отърва от дрехите и тялото й се промени.

— Я гледай! — възкликнах. — Ти ли беше дежурна на рецепцията в „Сан Суси“ онази вечер?

— Същата. Много съм поласкана, че ме позна и в собствената ми форма. — Върна си човешкия вид заедно с бикините. — Бях там, защото те познавах. Татенцето не искаше нищо да се обърка.

Кейти стана.

— Хайде да продължим с приказките навън. Искам да се топна в басейна преди вечеря.

— Заета съм — съблазнявам Свети Алек.

— Мечтай си… Ще продължиш навън.

Сенките постепенно се удължаваха в чудесния тексаски късен следобед.

— Кейти, моля те този път да ми отговориш откровено. Тексас ли е това или адът?

— И двете.

— Отказвам се от въпроса.

Сигурно раздразнението ми пролича, защото тя се обърна и сложи ръка на рамото ми.

— Алек, изобщо не се опитвах да те поднасям. Много векове наред Луцифер поддържаше нещо като плацдарми на Земята. И навсякъде имаше определена самоличност. След Армагедон неговият брат се настани като земен владетел по време на Хилядолетието. А Луцифер вече не се отбива на Земята. Но някои от местата му бяха станали мили като свой дом. Откъсна ги и си ги прибра. Разбра ли?

— Горе-долу. Колкото и кравата разбира алгебрата.

— И за мен механизмът е неясен. Не съм на равнището на боговете. Но хайде да се позанимаваме с онези многобройни прехвърляния между световете, от които страдахте ти и Марга. Според тебе докъде се простираше поредната промяна? Смяташ ли, че е засягала цялата планета?

Отново си припомних как губех всякаква представа за действителността.

— Не знам! Бях твърде зает да се грижа за оцеляването ни. Чакай, чакай… Всяка промяна обхващаше цялата Земя и около век от историята. Винаги проверявах в библиотеките и запомнях каквото успявах. Имаше и многобройни промени в културата. Накратко — във всичко.

— Алек, промяната не се е простирала много по-далеч от собствения ти нос, а и никой не я е забелязвал, освен вас двамата. Не си проверявал самата история, а книги за нея. Поне така би го уредил Луцифер, ако бе замислил тази измама.