Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 352

Лоис Макмастър Бюджолд

— Надявам се да е в деветия кръг на ада! — отмъстително рече тя. — Този глупак почти успя да ми отнеме Ники!

— Почти толкова добро място. Кажи-речи същото, на практика. Изпратили са го на остров Кирил. Надявах се да го натоварят с метеорологичните прогнози, но новата му длъжност е да отговаря за прането. Е, човек не може да има всичко…

Екатерин се намръщи.

— Това не ми звучи като достатъчно наказание…

— Просто не разбираш. Остров Кирил — наричат го Лагера на вечния лед — е най-лошият военен пост в Империята. Зимна тренировъчна база. Това е арктически остров, на петстотин километра от целия свят, включително най-близката жена. Не можеш дори да избягаш с плуване, защото ще замръзнеш само за няколко минути във водата. Тресавищата те изяждат жив. Виелици. Вледеняваща мъгла. Ветрове, които могат да отнесат наземна кола. Студ, мрак, пияници, направо не ти е работа… навремето прекарах там цяла вечност… всъщност само два месеца. Войниците идват и си отиват след края на тренировъчната смяна, но постоянният състав няма къде да мръдне. О, наистина справедливо наказание…

Впечатлена от думите му, тя попита:

— Наистина ли е толкова зле?

— О, да! Че и отгоре. Ха! Ще трябва да му пратя каса хубаво бренди — в чест на императорската сватба, просто да му дам начална скорост. Или… по-добре не. Ще му пратя каса лошо бренди. И без това там никой вече не прави разлика.

Екатерин прие уверенията му за настоящите и бъдещите неприятности на мъчителя си и продължиха да се разхождат. Всички главни сватбари, включително и Майлс, скоро щяха да бъдат повикани за официалната вечеря и за известно време двамата щяха да бъдат разделени — той на високата маса между императрица Лайза и нейната комарска секундантка, тя — при лорд ревизор Вортис и вуйна си. Щяха да последват множество отегчителни речи, но Майлс изложи решителните си планове как двамата да се съберат след десерта.

— Е, какво ще кажеш? — попита той, загледан замислено в градините и празненството, вихрещо се все по-буйно в тях. — Искаш ли голяма сватба?

Сега вече тя разпозна зараждащия се театрален блясък в очите му. Но графиня Корделия я беше инструктирала как да се справи с това и Екатерин сведе срамежливо ресници.

— Не би било редно преди да е свършила годината ми на траур. Но ако нямаш нищо против да почакаш до следващата пролет, може да я направим толкова голяма, колкото искаш.

— Ясно — измърмори той. — Есента също е подходящо време за сватби…

— Сватба в тесен семеен кръг през есента? Нямам нищо против.

Майлс все щеше да намери някакъв начин да направи сватбата незабравима, за това тя нямаше опасения. Освен това подозираше, че може би ще е по-добре, ако не му оставя много време да се увлече в планове.

— Може би в градината на Воркосиган Сърло? — каза той. — Нея още не си я виждала. Или в градината, която проектира ти? — Погледна я косо.

— Разбира се — мило рече тя. — Сватбите на открито ще са истински хит през следващите няколко години. Лорд и лейди Воркосиган ще бъдат съвсем по модата.