Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 353

Той се ухили. Неговата… нейната… тяхната бараярска градина щеше да е още твърде гола през есента. Но затова пък щеше да е пълна с филизи, надежда и живот, който чака под земята пролетните дъждове.

Спряха. Екатерин впери очарован поглед в сетаганданската дипломатическа делегация, която тъкмо се качваше по стълбите, виещи се откъм окъпаните в светлини езерца в ниското. Посланикът и великолепната му съпруга бяха придружени не само от губернатора — висш на Ро Сета, най-близката до Бараяр планета от сетаганданската империя, но и от една истинска висша от имперската столица. Въпреки мълвата, че висшите дами никога не пътуват, тя беше пратена като личен делегат от императора Флечир Джая и неговата императрица. Придружаваше я гем-генерал от най-висок чин. Никой не знаеше как изглежда тя, защото навсякъде се движеше в личен силов мехур, тази вечер с оттенък на искрящо розово в унисон с празничната атмосфера. Гем-генералът, висок и представителен, беше облечен с официалната кървавочервена униформа на Сетаганданската императорска гвардия, чийто цвят би трябвало да е в крещяща дисхармония с мехура, но не беше.

Посланикът погледна Майлс, махна му любезно за поздрав и каза нещо на гем-генерала, който кимна. За изненада на Екатерин, гем-генералът и розовият мехур се понесоха към тях.

— Гем-генерал Бенин — каза Майлс с най-авторитетния си ревизорски глас. Очите му грееха от любопитство и колкото и да беше странно, удоволствие. Поклони се дълбоко и искрено пред мехура. — И висша Пел. Радвам се да ви видя — така да се каже — отново. Надявам се необичайното за вас пътуване да не е било прекалено уморително.

— Всъщност не, лорд ревизор Воркосиган. Оказа се доста приятно. — Гласът й идваше от трансмитер в мехура. За огромно удивление на Екатерин за миг мехурът стана почти прозрачен. Седнала на плаващия си стол зад перленото сияние, една висока руса жена на неопределена възраст и в лека тъмнорозова рокля се появи за секунди. Беше зашеметяващо красива, но нещо в ироничната й усмивка противоречеше на младото лице. След миг екранът се замъгли.

— За нас е чест, че сте тук, висша Пел — официално рече Майлс, докато Екатерин примигваше с усещането за временна слепота. И внезапно се почувства като последната повлекана. Но възхищението в очите на Майлс гореше за нея, а не за розовото видение. — Позволете да ви представя годеницата си, мадам Екатерин Найл Ворвейн Ворсоасон.

Офицерът измърмори учтивите си поздравления, след това обърна замисления си поглед към Майлс, докосна устните си със странно церемониален жест и каза:

— Негово императорско величество висш Флечир Джая ме помоли, в случай че ви срещна, лорд Воркосиган, да ви предам личните му съболезнования за смъртта на вашия близък приятел адмирал Нейсмит.

Майлс не отговори веднага. Усмивката му сякаш замръзна за миг.

— Наистина. Смъртта му беше голям удар за мен.

— Негово императорско величество също така добави, че се надява адмирал Нейсмит да си остане покойник.