Читать «Цивилна кампания» онлайн - страница 350

— Мога да се закълна, че не се преструваше на притеснен до смърт, когато се свърза с мен онази нощ.

— Изобщо не се преструвах. Цялата ми прекрасна хореография беше отишла по дяволите. Макар че, благодарение на теб и Оливия, резултатът беше същият. Май трябва да съм ти признателен. Животът ми би бил… изключително неприятен в момента, ако онези бандюги си бяха свършили работата.

„Колко точно неприятен, Биърли?“ Иван замълча за миг, после попита тихо:

— Грегор ли нареди това?

— Да не би да храниш някакви романтични представи за достоверна опровержимост, Иване? Господи, не! Доста усилия положих да държа ИмпСи далеч от плановете си. Побъркваха се от старание покрай наближаващата сватба. Ако знаеха, щяха да поискат моментално да арестуват конспираторите. Което нямаше да е и наполовина толкова ефективно от политическа гледна точка.

Дори Биърли да лъжеше… Иван хич не щеше и да знае.

— Ако ще играеш такива игрички, гледай да си сигурен, че ще спечелиш, както казва Майлс. Първо правило. Второ правило не съществува.

— И на мен ми каза същото — въздъхна Биърли.

Иван се поколеба.

— Майлс е говорил с теб за това?

— Преди десетина дни. Някой някога обяснявал ли ти е значението на израза „deja vu“?

— Скастрил те е, така ли?

— Имам си свои източници на обикновено скастряне. Беше по-лошо. Той… той ме критикува. — Биърли потръпна деликатно. — От гледната си точка на ръководител тайни операции, нали го знаеш. Надявам се никога да не го преживея отново. — Той отпи от виното си.

Иван за малко да се подведе към съпричастно съгласие. Но не съвсем. После се нацупи и попита:

— Е, Биърли… кой ти е свръзката?

Биърли примигна насреща му.

— Какво?

— Всеки таен информатор си има свръзка. Не е полезно за работата да те виждат как влизаш и излизаш от щаба на ИмпСи. Току-виж те запомнил тъкмо човекът, когото ти възложат да разработваш утре или другата седмица. Откога си на тази работа, Биърли?

— Каква работа?

Иван замълча и се намръщи. Изобщо не беше в настроение за глупости.

Биърли въздъхна.

— От почти осем години.

Иван вдигна вежда.

— Вътрешни работи… контраразузнаване… цивилен щатен служител… какъв е статутът ти? РС-6?

Биърли изкриви устни.

— РС-8.

— Ооо? Браво на теб.

— Е, така си е. Разбира се, беше РС-9. И пак ще бъде, сигурен съм. Някой ден. Просто ще трябва да скучая публично и да спазвам правилата за известно време. Например ще трябва да докладвам за този разговор.

— Чувствай се свободен да го направиш. — Ето че най-накрая всичко си беше дошло на мястото, сметките излизаха, в чисти колонки, без разни странни излишъци. Така, значи Биърли Ворутиър беше един от мръсните ангели на Илян… вече на Алегре вероятно. Със сигурност го бяха смъмрили за всичките тези ловки измами в полза на Доно. Но кариерата му щеше да оцелее. Ако Биърли беше разхлабен винт, то в недрата на ИмпСи също толкова сигурно имаше и някой много умен мъж с отвертка. Офицер от калибъра на Галени, ако ИмпСи имаше този късмет. Току-виж дори се отбил да се види с Иван след всичко това. Запознанството им несъмнено щеше да е интересно. И което беше най-хубаво, Биърли Ворутиър си беше негов проблем, а не на Иван. Усмихна се облекчено и стана.