Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 38

Да бъдеш двайсет и девет годишен и да нямаш кредитна история в съвременна Америка би означавало, че си циганин или безработен скитник. Но Валери явно не беше нито едно от двете.

Добре. Разсъждавай. Атаката на едностайната й къща означаваше, че полицията или някой друг я търси. В такъв случай Валери беше издирван престъпник с криминално досие.

Спенсър се върна по електронните магистрали в компютъра на полицията на Лос Анджелис и претърси съдебните файлове на града, околностите и щата, за да провери дали жена на име Валери Ан Кийн е била осъждана за престъпление или има заповед за арест.

Системата за града даде отрицателен отговор.

Околията отвърна с:

НЯМА ДОСИЕ

А щатът:

НЯМА ТАКАВА В СПИСЪЦИТЕ

Нямаше нищо.

Използвайки връзката за електронен обмен на информация между полицията на Лос Анджелис и ФБР, Спенсър получи достъп до файловете на Министерството на правосъдието във Вашингтон, които съдържаха данни за хората, осъдени по федерални обвинения. Валери не фигурираше и там.

Освен известния списък на десетте най-издирвани престъпници, ФБР търсеше и стотици други хора, свързани с разследването на различни престъпления — или заподозрени, или потенциални свидетели. Валери Ан Кийн липсваше и в тези списъци.

Тя беше жена без минало.

Въпреки всичко Валери бе направила нещо, защото я издирваха. При това отчаяно.

Спенсър си легна в един и десет след полунощ.

Макар че беше капнал от умора и ритъмът на дъжда би трябвало да му подейства успокояващо, той не можеше да заспи. Лежеше по гръб, взираше се ту в тъмния таван, ту в разлюлените клони на дърветата през прозореца и слушаше безсмисления монолог на бушуващия вятър.

Отначало не беше в състояние да мисли за нищо друго освен за жената. Лицето й. Очите. Гласа. Усмивката. Загадъчността.

След известно време обаче мислите му се пренесоха в миналото, както често и лесно ставаше. За него споменът беше магистрала, водеща в една-единствена посока — онази лятна нощ, когато беше четиринайсетгодишен и мракът се сгъстяваше, когато всичко, което знаеше, се оказа измама, когато надеждата умря и страхът стана негов постоянен спътник, когато се събуди от крясъка на упорит бухал, чийто единствен въпрос впоследствие се превърна в основният проблем в живота му.

Роки, който обикновено мигновено усещаше настроенията на господаря си, още крачеше неспокойно насам-натам и явно не съзнаваше, че Спенсър се отпуска в обятията в безмълвното терзание на настойчивата памет и му е необходима компания. Кучето не реагира, когато Спенсър го повика.

Роки неуморно сновеше в мрака между отворената врата на спалнята, заставаше на прага, вслушваше се в бурята, бушуваща в комина на камината, приближаваше се до прозореца на спалнята, слагаше лапи на перваза и се вторачваше в разлюляната от вятъра евкалиптова горичка. Макар че нито скимтеше, нито ръмжеше, кучето имаше разтревожен вид, сякаш лошото време бе довяло нежелан спомен от собственото му минало, който го бе оставил разстроено и неспособно да възвърне покоя си.