Читать «Тъмните реки на сърцето» онлайн - страница 36

Най-ясната снимка вече беше сканирана от компютъра им, където се обработваше от програма за подобряване на образа. Компютърът щеше да се опита да изолира деформациите от дъжда и да ги премахне. Сетне постепенно щеше да освети еднакво всички пространства на снимката и да идентифицира биологичните структури в най-тъмните сенки, падащи върху лицето. И използвайки огромните си познания за формата на човешкия череп — с помощта на обемен каталог от разновидности, срещащи се в половете, расите и възрастовите групи — да изтълкува структурите, които съзира и да ги разработи на основата на най-добрите си догадки.

Процесът беше труден, дори при мълниеносната скорост, с която работеше програмата. Всяка снимка можеше да бъде раздробена на малки точки от светлина и сенки — късчета от ребус с еднаква форма, но различни по строеж и оттенък. Всяка една от стотиците кутийки на снимката трябваше да бъде анализирана, не само за да бъде дешифрирана какво представлява, но и какво е взаимоотношението й с множеството други квадратчета около нея, което означаваше, че компютърът трябва да извърши стотици милиони сравнения и да вземе също толкова решения, за да изчисти образа.

Дори тогава нямаше гаранция, че лицето, появило се от мрака, ще е точен образ на човека, който е бил фотографиран. Анализът от този вид беше изкуство — или игра на отгатване, но и надежден технологичен процес. Рой бе виждал примери, в които изчистеният компютърен портрет беше толкова различен от оригинала, колкото рисунката на художник любител на Триумфалната арка или на Манхатън по здрач. Но в повечето случаи лицето, което получаваха от компютъра, беше почти същото като на действителния човек.

И сега, докато компютърът взимаше решения и нагласяше хиляди квадратчета, изображението на екрана се движеше вълнообразно отляво надясно. Образът все още беше неясен. Макар да бяха настъпили промени, резултатът беше незабележим. Рой не виждаше разлика в лицето на мъжа.

През следващите няколко часа образът на екрана щеше да потрепва вълнообразно на всеки шест до десет секунди. Кумулативният ефект можеше да бъде преценен само ако се проверяваше на дълги интервали.

Рой потегли и известно време осветява хълмовете с фаровете на колата, търсейки изход от мрака, където процеждащата се през клоните на дърветата светлина от скупчените една до друга къщи загатваше за мистериозния живот на богатите и влиятелни хора, който Рой не разбираше.

От време на време той поглеждаше в екрана на компютъра. Вълнообразно движещото се лице. Обърнато в профил. Неясно и странно.

Когато най-сетне отново излезе на Сънсет Булевард и пое по разположените в низината улици на Уестуд, недалеч от хотела му, Рой изпита облекчение, че се връща сред хора, които повече приличаха на него, отколкото на обитателите на възвишенията. Гражданите в низините знаеха какво е страдание и несигурност. Те бяха хора, чийто живот Рой можеше да направи по-хубав и да им донесе справедливост и милост — по един или друг начин.