Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 72

Рийс мушна глава между раменете си и влезе в плевнята. С крайчеца на окото си долови движение и едва тогава забеляза, че Маделин го чака, буквално с лампа на прозореца. Тя се опита да се пребори със силния вятър и успя да затвори тежката врата. Кравата жално виеше, а котките се опитваха да се покачат нависоко. Рийс слезе от седлото и й помогна с вратата.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — С рязък тон попита той и я притисна към себе си. — По дяволите, Мади, можеше да се изгубиш от къщата дотук, когато вали така силно.

— Следвах въжето — обясни тя и се притисна в него. — Как успя да се върнеш? Навън нищо не се вижда.

Рийс усети паниката в гласа й, защото само допреди малко и той и бе изпитал същото. Ако бе кривнал от пътя само с няколко метра, нямаше да види светлината.

— Чист късмет — мрачно отговори той.

Маделин погледна лицето, покрито с ледени кристалчета.

— Трябва да се стоплиш, преди кожата ти да измръзне.

— Първо да се погрижа за коня.

— Аз ще свърша това. — Тя посочи към помещението, където складираха сеното. — Пуснала съм печката там. Влез да се стоплиш.

След студа навън, и в плевнята му се стори доста топло; от дишането на животните, температурата бе над нулата, което за момента бе напълно достатъчно. И все пак влезе в стаята и веднага усети как топлината го обгърна. Рийс не се опита да изчисти леда от лицето си — остави го сам да се разтопи, така че да не увреди кожата му. Кристалчетата бяха предпазили лицето от вятъра, но ако се задържаха прекалено дълго, кожата щеше да започне да измръзва. Преди му се беше случвало и знаеше колко е неприятно.

Маделин разседла коня и го изчетка. Едрото животно изпръхтя от удоволствие, почти като човек. После тя го зави с топло одеяло, даде му вода и храна и с възхищение го потупа по врата. Беше си заслужил грижите.

Маделин бързо се отправи към Рийс и го завари да сваля бучките сняг от тежката, овча шуба. Леденият слой върху лицето му бе изчезнал и той имаше вид на човек напълно възвърнал силите си — сякаш случилото се изобщо не беше нещо необичайно. Откакто започна силният вятър, Маделин кръстосваше нервно къщата, в опити да не се разплаче и най-накрая тръгна към плевнята, за да му помогне, когато той се завърне. Сърцето й все още биеше лудо. Нямаше нужда Рийс да й казва, че за малко нямаше да успее да намери пътя обратно.

— Няма да е лесно да стигнем до къщата — мрачно изрече той. — Вятърът може би е стигнал двадесет и пет километра в час. И двамата ще се закачим за металното въже, но за по-сигурно и теб ще те завържа към моето тяло.

Той завърза въже около кръста си, след което направи примка и прокара единия край на въжето около нея, с разстояние от метър помежду им.