Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 74

— Едва не те убих — рязко изрече той, взе я в прегръдките си и се изправи на крака.

— Не беше чак толкова страшно — успя да отговори тя.

— Ти беше в безсъзнание — с гневен поглед натърти той.

Занесе я на ръце до спалнята на втория етаж, където нежно я постави върху леглото. Свали палтото си и го остави да падне на пода; след това много внимателно я съблече цялата и я прегледа от главата до пръстите на краката. С изключение на синините около ребрата, нищо й нямаше. Рийс се наведе и докосна с устни натъртванията, сякаш така щеше да поеме болката й.

Маделин прокара пръсти през тъмната му коса.

— Рийс, добре съм. Честна дума.

Той се изправи на крака.

— Ще ти донеса студени компреси, за да спрем отоците.

Тя издаде невярващ звук.

— Повярвай ми, няма да лежа тук с ледени торбички по тялото. Знаеш колко е неприятно, а и без това ми е ужасно студено. По-скоро бих изпила чаша топъл шоколад или кафе.

Силата на гласа й го успокои, а критичният й поглед го увери, че се е съвзела. Маделин се изправи, поставила ръка върху болезнените отоци и го погледна въпросително.

— Ти си вир-вода от язденето в тази виелица. Първо се преоблечи и после ще си приготвим нещо топло за пиене.

Тя извади сухи дрехи и за двамата и започна да се облича, докато Рийс попиваше водата от тялото си с хавлиена кърпа. Маделин невярващо погледна срязания си пуловер, след което го хвърли в кофата за боклук. Рийс забеляза изражението на лицето й и се усмихна.

— Не исках да те местя, докато не проверя точно какво ти е — обясни той, докато търкаше раменете си.

— Всъщност, доста си отдъхнах, когато се уверих, че ще срежеш само дрехата. За миг се уплаших, че ще ми направиш трахеотомия.

— Ти говореше и дишаше, затова не се наложи. В миналото ми се е налагало да го направя.

— Наистина си извадил джобния си нож и си прерязал дупка в гърлото на някого? — невярващо попита тя.

— Трябваше да го сторя. Един от помощниците ми получи ритник в гърлото и се давеше до смърт. Разрязах трахеята и задържах отвора с пръст, докато ми донесат сламка за пиене, през която той да диша. След това го закарахме в болницата, където остана няколко дни, докато отокът спадне и започне да диша нормално.

— Откъде знаеш как се прави?

— Всеки фермер притежава основни медицински умения. Намествал съм счупени кости, правил съм шевове, поставял съм инжекции. Животът тук е доста суров, скъпа. — Лицето му помръкна при последните думи. За нея за малко да се окаже прекалено суров. Толкова лесно можеше да счупи ребрата й.

Рийс си облече пуловера и джинсите, които тя му приготви, докато я наблюдаваше как тя разресва косата си, след което с отработено движение я хвана на опашка. Всяко нейно движение бе грациозно, като в балет. Как можеше да изглежда толкова елегантна, след всичко, което само преди малко бе преживяла? Как можеше да го приема толкова спокойно? Самият той все още трепереше.