Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 70

— И никога не говори, ако можеш да слушаш — добави тя, без да отваря очи.

— Тогава ти ме слушай, а аз ще говоря.

— Това вече звучи сериозно. Да не би да искаш да ми кажеш, че си се влюбил и обмисляш да се ожениш?

— Не, за Бога! — още по-развеселено отрече той.

— Има ли нова жена на хоризонта?

— Даже по-близо.

— Защо не я доведе? Аз познавам ли я?

— Това е семейна Коледа — обясни той и Маделин разбра, че и тази жена не го е докоснала по-дълбоко от всички останали преди това. — Казва се Натали Ван Уейн.

— Не я познавам.

— От теб се очаква да ме слушаш, а не да задаваш въпроси относно любовния ми живот. — Робърт издърпа една дебела възглавница, седна отгоре й и се усмихна, щом забеляза, че Маделин все още не бе отворила очи.

— Тогава говори.

— Никога досега не съм срещал човек с толкова трезв ум за бизнес. Освен себе си, разбира се — с насмешка добави той.

— Да, естествено.

— Слушай, а недей да говориш. Рийс знае какво трябва да се свърши и го прави, независимо от трудностите. Притежава оная решителност, заради която няма да се откаже, колкото и да е трудно. Той наистина ще съживи ранчото. Ще се бори до смърт, но отново ще успее.

Маделин отвори едно око.

— И целта на това встъпление е?

— Аз съм бизнесмен. А той ми се струва далеч по-надежден от повечето хора, в които съм инвестирал. Не е нужно да чака още дълго, за да възстанови това място. Вместо това може да приеме външна инвестиция и да започне веднага.

— А инвеститорът, разбира се, ще си ти.

Робърт кимна.

— Точно така — аз търся печалба, а той ще успее да я постигне. При това смятам да инвестирам лични пари, а не да замесвам „Канън Къмпаниз“.

— Говори ли вече с него за това?

— Не, първо исках да чуя твоето мнение. Ти си му съпруга и го познаваш по-добре от мен. Смяташ ли, че ще приеме или само ще си загубя времето?

— Не мога да ти кажа нито едното, нито другото. Трябва сам да прецениш. Както каза, той познава бизнеса си, затова нека той реши, независимо дали аз съм се изказала за или против.

— Но това е и твоят дом.

— Така е. Аз все още се уча да помагам в работата тук, но далеч не съм толкова запозната, че да мога да взема правилно решение. Пък и моят дом е там, където е съпругът ми, а не там, където живеем. Бих отишла навсякъде, стига да сме заедно и ще бъда напълно доволна.

Той я погледна й в сивите му очите проблесна непозната нежност.

— Ти наистина си влюбена в този мъж, нали?

— От самото начало. Иначе не бих се омъжила за него.

Той огледа лицето й, точно както когато пристигна, сякаш изпитваше истинско удоволствие от истината в думите й. След това рязко кимна и се изправи.

— Тогава ще отправя предложението си направо към Рийс и ще видим той какво мисли.

Рийс отхвърли предложението, както Маделин очакваше, че ще постъпи. Ранчото бе лично негово; можеше да му отнеме повече време и да е по-трудно, но всяко дърво и песъчинка му принадлежаха и той не искаше да ги излага на риск с външен инвеститор. Робърт прие отказа му с чувство за хумор, защото това бе просто бизнес, в който той влагаше точно толкова емоции, колкото и в отношенията си с жените.