Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 73

— Искам да си близо до мен. Ще се опитам да те придържам към себе си.

Рийс облече палтото си и сложи шапката на главата си, след което строго погледна Маделин.

— Нямаш ли шапка?

Тя извади дебел вълнен шал от джоба си, който омота върху главата си, а краищата завърза на възел около врата. И двамата имаха найлонова корда с тежки метални закопчалки, едната от които закопчаха за коланите си, а другата оставиха закачена на металното въже. Излязоха от плевнята през малката странична врата; макар че въжето бе окачено точно отстрани на рамката, Рийс трябваше да сграбчи Маделин, за да не я преобърне силния вятър. Докато все още я притискаше към себе си, закачи първо нейната корда към въжето, после и своята.

Оказа се почти невъзможно да се придвижат напред. На всеки три крачки, които успяваха да направят с огромни усилия, вятърът ги връщаше поне две назад. Виелицата я раздели от Рийс, сякаш изрита краката й във въздуха и тя остана да виси само на найлоновата корда. Рийс се впусна към нея и извика нещо, което тя не разбра, но успя да я притисне към тялото си. Стана ясно, че тя няма да може да се задържи на краката си. Той силно я притисна отстрани към него и изкара въздуха от дробовете й. Тя се опита да си поеме дъх, но не успя. Дори и да можеше да му извика нещо, той нямаше да я чуе от бушуващата виелица. Маделин увисна в ръцете му като парцалена кукла и погледът й се замъгли.

Рийс с усилие изкачи стъпалата, след това прекоси верандата. Къщата спираше част от вятъра, той успя да отвори задната врата и се пресегна, за да ги откачи от металното въже. Втурна се през вратата и двамата се строполиха на пода, но в последния момент Рийс се извъртя, така че тя падна върху него.

— Добре ли си? — без дъх попита той. Вятърът се бе усилил с пъти, откакто той се бе добрал до плевнята.

Тя не отговори нищо и изведнъж го обзе панически страх. Рийс коленичи до нея. Очите й бяха затворени, а устните — посинели. Той я сграбчи за раменете и започна да вика:

— Мади! Маделин! Какво ти е? Боли ли те някъде? По дяволите, събуди се и ми отговори!

Тя се изкашля, след това простена и се опита да се свие на кълбо, като повдигна ръце, за да ги увие около тялото си. Последва силен пристъп на кашлица и давене, а тя цялата започна да се гърчи. Рийс я повдигна в ръцете си и я притисна към себе си, с пребледняло лице.

Най-сетне тя успя да прошепне:

— Затвори вратата.

И той я изрита с такава сила, че рамката се разтресе.

Развърза шала около врата й и започна да разкопчава якето. Въжето все още ги държеше един за друг и той бързо го развърза.

— Боли ли те някъде? — отново попита той, а лицето му представляваше мрачна маска.

За момент кашлицата бе възвърнала цвета на лицето й, но сега то отново придоби мъртвешка бледност.

— Добре съм — изрече тя с толкова дрезгав глас, че една се чуваше. — Не можех да дишам.

Едва тогава Рийс осъзна какво се бе случило. Той почти я бе задушил, докато с всичка сила я придържаше към себе си. С мрачно лице, ругаейки между стиснати зъби, той плавно я постави върху пода и протегна крака си, така че да извади ножа от джоба на панталоните. Очите й се разшириха от ужас, когато забеляза острието, което преряза вълнения пуловер под палтото. Отдолу носеше блуза с копчета, които я спасиха от разрязване. Когато я съблече, Рийс внимателно започна да изследва ребрата й, като не откъсваше поглед от очите й, за да забележи и най-малкото потреперване от болка. Тя на няколко пъти премигна, но нямаше нищо счупено. Синините вече започнаха да се появяват по нежната й кожа.