Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 54

Макар да бе омъжена едва от три седмици, Маделин почти бе забравила предишния си начин на живот. Сега бе далеч по-заета, откогато и да било в миналото, макар че с удоволствие би зарязала домакинската работа, за да язди наоколо с Рийс, но той отказваше дори да чуе за подобно нещо. Тя бе сигурна, че ако някой отгърне речника на думата „инатлив“, отстрани вместо дефиниция, ще стои снимката на Рийс Дънкан. Той бе предрешил точно какво място тя ще заеме в живота му и категорично забраняваше жена му да напуска тези граници.

Нощем, докато се любеха, тя усещаше страстта му, но той никога не се отпускаше докрай, не показваше неутолимата си жажда, поради което и тя не се отдаваше изцяло. Сексът вече не я караше да се чувства неудобно и тя отчаяно го желаеше, но разтърсващото удоволствие го нямаше. Той се контролираше, отказваше насладата, която двамата можеха да изпитат и по този начин опазваше стените, здраво изградил вътре в себе си. А Маделин не знаеше още колко дълго ще може да издържи, преди да започне да си търси извинения, за да му обръща гръб в леглото.

Тя шофираше бавно, потънала в тези мисли, докато оглеждаше наоколо за пикапа му. Като всички собственици на ранчо, Рийс не обръщаше внимание на пътищата — той просто караше през земята. Пикапът му служеше като инструмент, а не беше безценен и обгрижен атрибут. Дори и да имаше ролс-ройс, и него щеше приема по същия начин, защото единствената ценност на превозното средство бе доколко то му служеше да си върши работата. Макар да знаеше къде да го търси, районът покриваше огромна площ и той можеше да е навсякъде. Не го виждаше, но забеляза пресните следи от гуми и подкара по тях, като заобикаляше неравностите, понеже колата бе далеч по-ниска от пикапа и нямаше да се справи със същия маршрут.

Отне й почти четиридесет и пет минути да го намери. Зърна пикапа под едно дърво, което отчасти го скриваше. По случайност телта, която опъваше покрай оградата, проблесна на слънцето и това привлече погледа й.

Рийс я забеляза да приближава, но не прекъсна работата си. Маделин усети как гърлото й се сви. Той бе захвърлил ризата си върху вратата на пикапа и потта по мускулестото му тяло блестеше на слънцето. Знаеше, че е силен и устата й пресъхваше всеки път, щом го видеше, но за първи път сега наблюдаваше движенията на здравите му мускули. Рийс се движеше плавно и грациозно, което още повече подчертаваше силата му. Бицепсите и трицепсите му се стягаха при всяко движение, докато забиваше скобата в стълба, за да опъне телта.