Читать «Търси се съпруга» онлайн - страница 52

— И тогава ще ми дължиш четвърт долар.

— Не пускай също и онези ужасни рок парчета. Не харесвам музика, изпълнявана от певци, които сякаш са скопени.

Маделин ококори очи и за малко да се задави с кафето си. Изненадана, тя се вгледа любопитно в сервитьорката.

— Аз пък изобщо не знам нещо, което ти да харесваш, Флорис — измърмори каубоят. — Затова най-добре си запуши ушите и не слушай.

— Веднага ще ти кажа какво харесвам — процеди тя. — Обичам тишина и спокойствие.

— Тогава си намери работа в някоя библиотека. — Той пъхна монетата от четвърт долара в процепа и предизвикателно започна да натиска копчетата.

Из кафенето се разнесе весела кънтри песен. Флорис започна да тропа с чашите, чиниите и приборите. Маделин се почуди колко ли плащаше за счупен инвентар в края на всеки месец, ако реагираше така щом някой пуснеше монета в джубокса. Мъжът я изгледа гневно, но Флорис продължи да вдига още повече шум. Той се приближи към машината и пусна още четвърт долар, но както често се случваше, тя прие монетата, но отказа да изпълни избраната от него песен. Той изръмжа и я удари с юмрук. Иглата се плъзна с влудяващ звук по плочата и след като стигна до края, автоматично се върна в начална позиция и в заведението се възцари тишина.

С победоносен поглед Флорис се мушна през двукрилата врата към кухнята.

— Сервитьорката от ада — със страхопочитание в гласа прошепна Маделин, загледана в люлеещата се врата.

Рийс се задави и се наложи да изплюе кафето си обратно в чашата. Тя хем не искаше да го гледа, хем не можеше да се въздържи. Без да си извърта главата, го погледна косо и забеляза, че той я наблюдава напрегнато, а лицето му е необичайно сериозно. Обърна се към него, той също се взря в очите й и двамата едновременно започнаха да се кикотят. Рийс опита да се въздържи и на един дъх изпи кафето си, но Маделин все още се подхилваше, когато той извади портфейла си. Остави долар и няколко монети на масата, грабна я за ръката и бързо я поведе към изхода. Вратата на заведението още не се бе затворила зад гърба им, когато той я пусна, облегна длани върху коленете си и избухна в див смях. Маделин се отпусна над гърба му, припомни се безпомощното, изумено лице на каубоя и триумфа в очите на Флорис и също се разсмя от сърце.

След дните на лошо настроение, сега се почувства невероятно добре. Още повече я зарадва звука от смеха на Рийс и тя се сепна, че за първи път го чува да се смее. Той рядко дори се усмихваше, а сега направо се давеше и от очите му се стичаха сълзи. Маделин бе на крачка да се разплаче, но успя да се въздържи.

Напрежението помежду им доста намаля, докато пазаруваха в супермаркета. Рийс се оказа прав — в универсалния магазин можеше да се намерят само най-основните хранителни продукти, но Маделин вече бе изучила готварските книги и знаеше какво може да приготви с наличните съставки. Слава Богу, че Рийс не бе капризен по отношение на храната й.

На касата ги обслужи засмяна жена, с внушителен бюст, която междувременно подхвана неангажиращ разговор с Рийс. Въпросително огледа Маделин и погледът й се спря върху халката на лявата й ръка. Рийс проследи очите й и се подготви за любопитството, което знаеше, че ще последва.